Съвременните семействаДенят на християнското семейство и младеж отдавна отмина, беше на 21 ноември, но аз бих искала да разгледаме една тема много важна и наболяла за съвременното семейство. Темата за отношенията и най-вече за почитта към родителите.
Всички ние съвременните родители обичаме своите деца, грижим се за тях, жертваме се за тях, за да имат те добро бъдеще и желаем те да живеят дълго и щастливо.
Всяко дете е дар от Бога. То е като една перла скрита в мида. Както перлата има свое специално, неповторимо излъчване, така всяко дете има своя дарба, която го прави уникално, неповторимо в огромното общество от хора с различни интереси. Но с раждането на едно дете възниква и предизвикателството на родителите да докажат на себе си, че са израснали като личности, че са готови да обичат безрезервно, да отговарят с поведения и чуства за живота и възпитанието му. Да си родител не е никак лесна задача. (ОЩЕ >>>>>)
2 коментара:
Ето едно нихилистично мнение: хубаво е да се отнасяме не само към родителите, но към всички хора с почит и уважение. Само че за съжаление родителите не се отнасят към децата с почит и уважение. Истината е, че повечето родители са садисти, които искат да имат малки роби вкъщи, затова и създават деца. Освен това никой не пита предварително децата дали въобще искат да се повявят на този свят. Те биват запратени по чужда воля в света. Неслучайно Софокъл е казал, че най-голямото благо е въобще да не се родиш. В този смисъл децата не дължат нищо на родителите. Кръвното родство не може да е решаващо. Гьоте пише романа „Die Wahlverwandtschaften“ – „Роднинства по избор”. Като разумен и духовен човек аз лично избирам с кого да съм роднина. Само при животните гените са от значение за роднинството. Освен това искам да запитам защо повечето хора стават родители най-често между 20 и 40 години. Това е абсурдно. На какво може да научи детето един човек на тази възраст, който самият се нуждае още от надзор и възпитание и не знае на кой свят е? Ако въобще деца, то най-рано след 50 години, когато знаеш кой си, къде си и какво искаш и можеш да научил децата си на нещо смислено.
Аз не мога да те разбера! Как въобще можеш да си помислиш, че е нормално и така трябва да раждаш деца на и след 50 годишна възраст. Нали детето ти после ще се срамува от теб!! Представи си когато то е на 10 ти ще си на 60!! А до дипломирането му може би няма и да си жива(да не дава Господ). След 1 годинка децата започват да прохождат, да правят бели и така на татък .. в смисъл те постоянно се движат и трябва някой първоначално да ги пази докато не се научат само да го правят ти ще си жена в виден брой години, която ще търси спокойствие и тишйна, няма да имаш тези сили, който си имала на 20, 30 години!! На тази възраст вече би трябвало не деца а внуци на гледаш! Замисли се!!
Публикуване на коментар