ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

Показват се публикациите с етикет Вечното. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вечното. Показване на всички публикации

събота, 13 април 2019 г.

Съзнавате ли, че ние разпъваме Христос всеки ден?!


Наближава времето от годината, в което е бил разпънат Христос... или ние Го разпъваме всеки ден, та по тази причина няма какво толкова да се впечатляваме от онова, което някога са сторили римляните с Него?

Да, съзнавате ли, че ние Го разпъваме всеки ден - та по тази причина наистина няма какво толкова да се впечатляваме от онова, което някога са сторили римляните с Него? :-(



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

неделя, 6 януари 2019 г.

Баща на Йордановден пее една мъдра песен на своя син Йордан



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

вторник, 18 декември 2018 г.

Коледна разпродажба на книги и списания с благотворителна цел!


Давам щедра коледна промоция за книгите си: който желае да си поръча моя книга от мен, ще я получи на половин корична цена, т.е. с 50% отстъпка!

В добавка ще получи собственоръчно посвещение от автора - и така ще имате книга, която един ден ще струва хиляди! :-)



Същото се отнася и за книжките на философското списание ИДЕИ:


Разполагаме с цялата колекция на списанието, но книжките са ограничен брой. Един ден те ще бъдат библиографска рядкост. Побързайте да си ги закупите. Цените са повече от изгодни: от 3 до 5 лева в зависимост от годината на издаване.

Списание ИДЕИ излиза вече 10 години, отделно си има и международно многоезично научно-теоретично издание (изданието на български език, излизащо три пъти в годината, е по-популярно, въпреки че в него пък се отпечатват и много класически текстове от великите философи, както и текстове от съвременни мислители).

Нашето списание не се нуждае от реклама, то само на себе си е реклама!

Предварително ви благодаря! Вие направихте добра инвестиция в своето личностно развитие, купувайки си философското списание ИДЕИ!

А благотворителната цел е ясно каква: подпомагане на автора на книгите и главния редактор на списанието, който есвен че се разори финансово за да издаде тия книги и списания със скромната си заплата на учител по философия и гражданско образование за награда беше подложен на репресии и в крайна сметка беше уволнен от разпищолилите се властници в сферата на образованието и вече 3 години е безработен!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой човек е истински успял?


Успехът (както го разбират почти всички) не е цел за мен. Аз разбирам успеха съвсем иначе. Може да съм без пари, може да няма какво да ям и въпреки това да съм успял - и то по най-верния начин. За мен, примерно, да съм добър човек, който помага на другите да постигнат същото, е най-главното. Добрият, тоест душевно и духовно богатият човек за мен е истински богатият човек, той е богат с най-великото богатство.

Можете ли да разберете защо мисля така "изчанчено"? Или това, което казвам, са "пълни глупости"?



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

неделя, 16 декември 2018 г.

Ние, гражданите на Пловдив, сме убийците на баба Марийка - нищо че не успяваме да го осъзнаем!


Полицейският патрул, изпратен снощи от зам. кмета Титюков, намерил баба Марийка, предложил й да я закара на топло в приют; тя заявила, че не желае защото няма да може да се грижи за котките си, тя явно е способна да жертва себе си заради тях: толкова обича тия малки същества; и на тях изобщо не им е леко през зимата на улицата (и така баба Марийка ни дава пример за действителна доброта и състрадание, но кой ли ще я разбере в днешно време?!)!

И полицаите, моля ви се, като чули, че не иска да тръгне с тях, с чувство за изпълнен дълг си тръгнали: оставили я да мре в студа! Иначе ако някой, да речем, протестира, ако някой се бори за правата си на улицата, него непременно, без да го питат иска или не иска, ще го отведат "на топло"! Но сега са показали, че са "истински европейци" и затова изключително много уважават човешкото право да умреш от студ понеже си бездомен; а си бездомен защото мутренската ни държава "напълно законно" те е изгонила от собствения ти дом - пък дори и да си на 85 години!

А на улицата баба Марийка не може да продължи да спи, спешно ний, дето се зовем човеци, трябва да й намерим подходяща частна квартира; ала, за жалост, никой не откликва въпреки призивите ми от месеци наред; очевидно никой не я ще нито в дома си, нито дори в свободните, неизползваеми помощения на двора или в изоставените домове на починалите си родители!!!


Тоест баба Марийка ще бъде убита от нас, от изпълнените с безразличие обезчовечени "граждани" на Пловдив! Да, ние сме нейните убийци - щото даже не успяваме да осъзнаем това, което правим...

Или щото нищо не правим, по-точно казано! Бъдете здрави! Ето, иде Рождество Христово, самият Бог и Човек Христос се е родил в обор, където родителите му са били приютени понеже пътували, нали така? И вие дори и това не съзнавате какво значи - ако го приложим към казуса на баба Марийка?

Щом на нея не даваме подслон в зимната нощ, ние фактически самия Бог, нашия Велик Отец, оставяме на открито в студа на нощта - и далеч най-вече от не по-малко студените си сърца! Знаете ли колко страшно е това - и каква разплата заслужаваме за сторения грях?!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

сряда, 3 октомври 2018 г.

Атиняните с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето както с това - да говорят или слушат нещо ново


Из: ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ (17:16-34)

16. Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
17. И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
18. А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: "какво иска да каже тоя празнословец?" а други: "види се, той проповядва за чужди божества", защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19. И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20. Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21. А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това - да говорят или слушат нещо ново.
22. Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24. Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25. нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26. Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,


27. за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28. защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: "Негов сме и род".
29. И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък - на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
30. Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
31. защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
32. Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
33. И тъй, Павел излезе из средата им.
34. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

неделя, 16 септември 2018 г.

Може ли да обичаме тия, които ни мразят?





Toros Torosian: Бог иска да обичаме и онзи "някой си там”, който е против нас. Трудно е, но е спасително.

Ангел Грънчаров: Много важно допълнение, г-н Торосян! Щото ако почнем да мразим тия, които ни мразят, ставаме злобни като тях. А като започнем да ги обичаме, тогава почваме да им показваме пътя за спасението и на техните души...

Toros Torosian: Г-н Грънчаров, наистина по пътя на вярата една от най-трудните победи е да направим сърцето си любвеобилно. На приказки е лесно, но на практика лично аз съм много далеч от тази победа. Но ще сложа думите на Апостол Павел защото са ми любими:

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. (1 Кор. 13:1-8;13)

Ангел Грънчаров: Toros Torosian Много добре подбран цитат! Тук е казано всичко. Апостол Павел е най-великия сърцевед, който слага всички философи и психолози "в малкото си джобче"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

неделя, 19 август 2018 г.

Чрез нас Бог ни казва това, което смята за нужно да знаем и да разбираме





Ангел Грънчаров: Удивително добра и смислена мисъл, поздравления за автора й Лъчезар Тошев! Очевидно самият Бог му я внушил... :-) Най-добрите, най-мъдрите ни мисли са тъкмо тия, които ги постигаме в състояние на необичайно силно творческо вдъхновение, което е просто знак, че чрез нас Бог ни казва това, което смята за нужно да знаем и да разбираме.

Апропо, разумът у човека винаги е нещо Божествено, тази негова Божественост е нишката, която може да ни отведе до съзнанието, че само и единствено Бог е Разумът (Бог е Извор на Разума). Атеистите просто са духовно недоразвити човеци, които страшно много ги мързи да мислят и да търсят истината...

В добавка съм длъжен да кажа, че Бог не е само Разум (и Истина), Бог също така е Абсолютно Добро, Красота, Любов и Святост. Бог е Дух - Свети и Абсолютен Дух. Малко е да се каже, че Бог е Разумът. Бог е и Творец.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 9 август 2018 г.

Майка, пък и леля сигурно някъде там, в райските селения, в момента пеят на новопристигналата душа на техния брат, на вуйчо Мито, Бог да го прости!


Jivotat edno vreme: razkaz na moiata maika from Angel Ivanov on Vimeo.

Почина братът на майка ми Димитър Василев Арангелов (роден през 1939 г.), вуйчо Мито, както го наричах - Бог да го прости! Вчера беше погребението, рано сутринта първият ми братовчед Николай ми звънна да ми каже тъжната вест. Почина вуйчо ми Мито - един прекрасен човек, много добър, отзивчив, работлив, деен, усмихнат, сърдечен... трудно е с думи да се опише един човек - та значи почина по-малкият брат на майка ми само пет месеца след нейната смърт, тя почина през март, той сега. Дядо ми Васил и баба ми Катерина имаха четири деца, изброявам ги по "старшинство", а именно леля Стоименка, вуйчо Ангел, майка, вуйчо Мито беше най-малък. Всички вече починаха, през тази години си отидоха и майка, и ето, сега и вуйчо Мито. Бог да ги прости всичките, бяха невероятно богати личности и индивидуалности! Край, отиде си цяла една епоха - с хората, които я крепяха (в моето съзнание). За да се върна към невъзвратимото минало слагам (въпреки мъката, която си самопричинявам) едно видео, в което майка ми разкажва за живота "едно време". Това е животът, ние всички сме временно на тази земя. Има го човекът, живее, бори се да постигне нещо, мъчи се, радва се, всичко има в този живот, както и да е, уж си мислим, че ще живеем вечно, и хоп, в един момент - край, всичко свършва. Остава споменът. След време и той избледнява и изчезва. Ако не е закрепен някак - било със слово, било в картина и в звук. Затова пиша - за да остане нещо. За поука на по-младите. Щото ако на младите не предаваме своята мъдрост, много ги ощетяваме. За жалост все по-рядко се срещаме с младите и още по-рядко разговаряме. Ето, вчера на погребението се видяхме тия, които сме останали от нашия род. Много хора, най-старите, си отидоха. Майка, милата, месеци преди да се помине, все ми казваше (тя беше много мъдра жена, загрижена да остави мъдростта си на по-младите), та тя значи ми казваше:

- Ангеле, мен всички мои хора, умрели вече, ме чакат там, на оня свят! Отдавна не сме се виждале, голема радост ке бъде да се видим отново! Леле, сигурно отдавна ме чакат там. Аз малко се забавих. Голема компания ке бъдем като се съберем пак всичките там...

И т.н. Е, срещнаха се всичките там вече. Заедно са. Вуйчо Мито (душата му) вчера се присъедини към тяхната компания. Последният, който компанията им сякаш го привика; доста бързо го извикаха, няколко месеца след като майка сама отиде там, тя, горката, много се гласеше за това пътуване "нанатам", ето, вуйчо и той замина. След погребението на майка вуйчо Мито седна до мен - да ме подкрепи в тежкия момент. Той беше изключително добър човек, рядък човек, блага душа! Няма да забравя излъчването му докато съм жив. Ето, това остава от човека и когато вече го няма: духът, излъчването, светлината. Всеки човек излъчва нещо като светлина - и топлина. И думите му топлят - или пък са ледени, при лошите, при злите хора. Аз лоша, зла дума от вуйчо Мито не съм чул, от майка ми - също. Те двамата с майка бяха някак по-различни, приличаха на майка си. По-ербап, по-твърди някак, строги, приличащи на дядото Арангел, бяха неговият син, моят дядо Васил, леля Стоименка и вуйчо Ангел; трудно е да се опише в какво се състоеше тяхното своеобразие; но те също бяха много сърдечни и духовити хора, не знам как да го кажа, пък не искам да употребявам думи, които не звучат добре. Но това, което не може да го изразят думите, може да го изрази... песента; ето майка ми пее с приятелката си Добринка, иначе учителка:



Да, песента казва много повече. А и картината е запазила излъчването на човека. Въпреки мъката майка ми за първи път след смъртта й си позволявам да я пусна да гледам на тези видеа; ето още една песен:



Е те така, послушах тия песни и си поплаках, да ми олекне малко; празнината в душата ми не изчезва въпреки изминалите месеци от смъртта на моята майка; но нейната добрина продължава да ме стопля.

Та ето така, майка, пък и леля (също много гласовита!) сигурно в момента някъде там, в райските селения, пеят на новопристигналата душа на техния брат, на душата на вуйчо Мито! Мисля, че те там, на оня свят, се справят добре, а нищо чудно и добре да си прекарват в тяхната си компания, знам ли, но в тях имам пълно доверие, те няма да се изложат изобщо. Ето едно клипче от 80-годишнината на майка:



Това е. Какво да каже човек?! Животът е това. Минаваме и си отиваме в един момент. Няма как да живеем вечно - тук, на тази земя. И иначе сигурно може. Вярвам, че има безсмъртие. Някъде там, в прекрасния Божий и чисто духовен свят майка сега, в компанията вече и на двамата си братя, на сестра си Стоименка, на баща им Васил, на майка им Катерина, на още много други техни починали роднини сигурно си пеят своите песни, примерно както се пее ето тук:



И към смъртта трябва да се отнасяме колкото се може по-мъдро. Вярно, в един момент сълзите напират, душата стене от мъка, сълзите сами почват да текат, а някаква буца се появява в гърлото; но тези минути на слабост, в които на душата й олеква, отминават, и после пак идва песента; тази сутрин задуших мъката в душата си с песните на майка:



В памет на незабравимия вуйчо Мито направих тази публикация. Дано не съм направил нещо лошо или грешно, или пък някакъв грях... направих го с добро чувство... щото ми и мъчно, давя мъката си по този начин! Простете за слабостта! Бъдете живи и здрави! Такива са хората от моя род, на всеки празник се пееше така, край, отидоха си нашите бащи и майки, отидоха си сестрите-певици, а ние, дето останахме, вече сме от друго поколение, ние сме сякаш от друг свят, а виждате какви са били българите от по-старото време. Кои са по-добри ли? Кои са разбирали по-добре живота ли? Май старите нас ни бият, цакат ни в много отношения, но както и да е...

Хубав ден ви желая!

ДОБАВКА - един сякаш сюреалистичен запис от една разходка с майка ми до параклиса "Света Петка" край Долна баня:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

четвъртък, 3 май 2018 г.

С връщането ми в училище ще възкръсне и съществуващия вече много години Дискусионен клуб



С връщането ми (по съдебен ред, съдът тия дни отмени заповедта за уволнението ми!) в училището, от което бях по такъв варварски начин изгонен (аз работя в него вече 18 години, там съм титулярен учител по философия и гражданско образование), ще се възобнови и работата на съществуващия в него повече от 15 години ДИСКУСИОНЕН КЛУБ; ето какви "осъдителни теми" сме обсъждали там съвсем скоро, само преди две годинки, т.е. малко преди повторно да бъда опраскан (уволнен) от тъй бдителната директорка.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 29 април 2018 г.

Днес се навършват 40 дни от смъртта на моята майка


Майка ми тихо се пресели на другия свят. Почина леко в съня си. Тя отдавна предусещаше смъртта си, беше готова за нея, а така силно обичаше, милата, животът! Нейната силна вяра в Бога й даде духовната сила да издържи достойно последното изпитание в така нелекия си земен път.

Споменът за неизразимата й доброта вечно ще стопля сърцата ни. Опитваме се да запълваме зейналата в сърцата ни празнина с картини от съвместния ни живот, в който тя се себераздаваше без остатък на нас, нейните близки, роднини, приятели.

Цял живот всеки ден тя правеше някому добро. Грижеше се, помагаше на ония, които бяха по-зле и от нея самата. Никога не се оплака, не показа слабост. Тя беше твърда жена с желязна воля, способна да понася изпитанията на нелекия си живот с гордо вдигната глава!

Моята майка ми беше най-добрият учител и възпитател; никога няма да забравя нейните мъдри уроци! До последния си ден тя ме напътстваше и ми беше главна опора.


Не мога да изразя мъката си по нейната така спешна раздяла с този свят, но се опитвам да се утешавам с мисълта, че тя пак бди над нас, но вече отгоре, от небесата.

Не мога с думи да изразя благодарността си към моята скъпа майка, но сърцето ми е преизпълнено с това чувство! Зная, че тя знае колко много я обичам, макар никога да не съм й го казвал с думи. Ние с нея се разбирахме и без думи. Без думи си казвахме именно най-важните неща. Разбирахме с поглед, с очи. Истинските неща не се нуждаят от думи, те са безмълвни, те не търпят шума.

Поменът ще се състои на гроба й днес, от 11.00 часа на гробищата в град Долна баня.

Бог да те прости, мила майко!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

понеделник, 9 април 2018 г.

Какво ще направят нашите духовници на Христос ако Той слезе на земята и в лицето им ги попита какво са сторили с учението и с църквата Му?!




Енчо Георгиев Енчев добави 3 нови снимки и каза: Приятели, моля ви предварително да ми простите! Дори да изглежда че се заяждам, повярвайте ми, аз в момента не се заяждам!

Приех Исус Христос за свой Господ и спасител на трети април 1991 година! Оттогава до ден днешен не мога да си отговоря на един много сериозен въпрос:

Какво общо има между тези две снимки!???

На едната е изобразен празният гроб, в който беше погребан Исус Христос преди да възкръсне от смъртта!

На другата снимка виждаме боядисани яйца! На третата виждаме заек и яйца!

Питам ви много сериозно: има ли нещо общо между тези снимки... и какво е то!????

Ако някой знае, нека да ми отговори!

Предварително благодаря!

Лейла Трендафилова: То е трагично: Християнски празник уж пък езически атрибути, което е кощунство направо!

Мария Русева: Тук е обяснено точно. Ако някой се интересува, може да се запознае със тази проповед: ВЕЛИКДЕН ИЛИ ПАСХА? (СЛУЖЕНИЕ на Джим Стейли)

Ангел Грънчаров: Аз така разбирам проблема: дали заради агнешкото, боядисаните яйца, козунаците и прочие не забравяме истински важното, а именно СМИСЪЛА на цялата тази история около идването на Бога-човек Христос на земята, сред нас, хората, която завършва така трагично, човеците разпъват Учителя и Спасителя Христос, Той е станал жертва, изкупваща нашите грехове, да, обаче Христос е Бог, освен човек, Той просто няма как да умре, ето, Той възкръсва, показва, че смъртта може да бъде победена, че смъртта на е абсолютна, че не е абсолютен край, че има вечен живот, в който трябва да вярваме, но за който трябва и да сме достойни, нали така?! Аз така разбирам истински важното, същественото, значимото в празника Възкресение Христово, ала имам усещането, че много хора съвсем не си дават сметка за тия неща и по тази причина за тях Великден се свежда предимно до това: да си хапнем крехко агнешко, да си пийнем винце, да се чукаме с боядисани яйца, да ядем козунаци (ех, какви дъхави козунаци имаше някога, какви истински козунаци правеха бабите и майките ни?!), ето до това се свежда предимно крайно ощетения смисъл на празника, до който, за жалост, се добират съзнанията на мнозинството от българите!

Кой ли ти се замисля за истински важното, Великден се свежда до... храната и до пиенето, както и Коледа (Рождество Христово) с какво го свързваме, разбира се, със свинските пържоли, пак с виното, с преяждането, с елхите, с пукотевицата на пиратки и прочие. Та аз лично не съм срещу яйцата, козунаците и пр., те са част от традицията на народа ни, но съм против подмяната да едното с другото, със заместването на едното с другото, когато човек до такава степен е забравил за истински важното, че съвсем не се сеща за него. Аз вече подхвърлих нещичко за суетнята на нашите свещеници около т.н. "благодатен огън", носен от Йерусалим, вместо да кажат на народа въпросните истински важни и чисто духовни неща, нашите, с извинение, "духовници" баламосват народа с въпросния "благодатен огън", та се пита човек: огъня ли честваме или пък следва да честваме великата саможертва на Христос за нас, недостойните човеци - и неговата победа над смъртта?!

Факт е обаче, че нашите духовници, за жалост, не си изпълняват тъй възвишения, имащ чисто ДУХОВНО естество дълг, изневерили са на ДУХОВНАТА си мисия, изменили са на този така важен СМИСЪЛ, и те за съвсем други неща най-вече мислят (мислят за това колко свещи са продадени, какъв келепир имат, какви парички са отишли в касите и пр.), не вече умеят да разговарят с народа и да му казват именно истински важното, същественото, значимото!

И знаете ли защо не го правят това нещо нашите духовни водачи? Аз ще ви го кажа: ами защото те фактически вече не са на страната на Христос, на Когото уж служат, а те по-скоро са на страната на тия, които разпънаха Христос, които видяха в Христос враг на тяхната абсолютна ЦЪРКОВНА власт над душите на хората, разбирате ли сега в какво всъщност е проблемът?! Нашите духовници са досущ същите вече като еврейските първосвещеници, които именно разпънаха Христос, те са на тяхната страна, нашите духовници също биха разпънали Христос на кръста ако той дойде отново на земята и им каже: какво направихте с Дома на Моя Отец?! (Аз с очите си съм виждал в наш храм да се продава... бутилирана светена вода, 1 левче струва!)

Искате ли да се обзаложим какво ще направят нашите духовници (и владиците ни особено!) ако Христос дойде и в лицето им каже какво са направили с Учението Му?! Ще Го разпънат, разбира се, а може и направо да Го пребият с бухалки - подобно на това как мутрите чупят с бухалки човешки черепи! Това е положението. И за да се запазва това тъй изгодно за свещениците ни положение (за тях църковните имоти и приходите от тях са истински важното, те отдавна служат на Сатана, поддали са се на неговите съблазни!), църковните ни водачи баламосват народа с разните му там салтанати, та народът да не прозре истината и да рече: стоп, какво направихте вие, недостойни, с Дома на нашия Отец и на неговия Син Христос?!

Разбирате ли сега за какво всъщност става дума?! Нещата са твърде сериозни, а това с козунаците, боядисаните яйца и агнешкото е само повода да се замислим върху тях!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

петък, 6 април 2018 г.

Предаването "На Агората..." от вчера, 5 април 2018 г., темата е: Какви истини ни завеща Иисус Христос?



Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

петък, 23 март 2018 г.

Притча на Буда за смъртта




При Буда дошла жена, която плачела и крещяла. Умряло нейното дете, а тя не можела повече да има деца. Плачела и молела Буда да съживи детето и. Буда казал:

- Ще ти помогна. Но първо иди в селото и донеси няколко синапени зърна от къща, в която никой никога не е умирал.

И жената тръгнала да обикаля селото от къща на къща. И навсякъде хората и казвали:

- Няма проблем да ти дадем синапени зърна колкото си искаш. Но другото условие не можем да изпълним. В тази къща са умирали хора.

И така ставало отново и отново, но жената все се надявала и продължавала да хлопа по вратите. И така цял ден.

А привечер велико разбиране я споходило. Смъртта е неотменна част от живота и се случва постоянно. Смъртта не е нещо лично и не се отнася само до нея. С това разбиране тя се върнала отново при Буда и той я попитал:

- Е, къде са синапените зърна?

А тя тихо се усмихнала, отпуснала се в краката му и помолила:

- Аз искам да позная това, което никога не умира. Аз вече не моля да ми върнеш сина, защото знам, че той все пак отново ще умре. Моля те, помогни ми да позная това, което никога не умира.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Животът, както и смъртта, са мистерии: пътят е дълъг



Из подкрепящи думи в писма на приятели по повод на загубата на скъпата ми майка:

Ясен М.: Боже! Каква святост си вложил в майчиното сърце. Приятелю, твоята майчица е светица, Бог е праведен без мяра, Той ще приеме чистата й душа в любящото си лоно. Ти не само че ще понесеш мъката, но и ще живееш достойно и със силата на вярата - защото само така ще се отплатиш на твоята мила майчица. Бог е с теб, приятелю!

Адриана Г.: Скъпи Ангел, светъл път на скъпата ти майчица! Нищо никога няма да я замени, но тя ще е винаги с теб. Прегръщам те, бъди силен!

Maria Vassileva: Трудно разбираме и преживяваме този, вече и научно доказан факт, при който духът се отделя от тялото, щастлив от получената свобода. Но ти си философ и вярващ, знаеш, че човешката логика и тази на Бог са различни. Вярвай, тя е добре: смърт няма!

Адриана Г.: Аз преживявам същото и си задавам като теб въпроси, на които не намирам отговор. Животът се дели на "преди" и "след". "След" е безкрайно трудно и болезнено, никакво време не лекува. Вече не сме ничии деца. В един момент се превръщаме във възрастни, които са по-безпомощни и от деца. Изгубили сме единственото същество, което истински, безусловно и безкористно ни обича. Трудно е! Не се свиква. Но ще усетиш, че мама е с теб винаги. Ти си част от нея и така ще бъде. Силно те прегръщам!

Евгений Тодоров: МОИТЕ И НАШИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ, МИР НА ПРАХА Й.

Daniela Bobova: Лека и пръст на мойта леля Данче! Завинаги ще остане в сърцата ни. Хора като нея с големи сърца и чисти души никога не ни напускат. Почивай в мир!

Тодор Марков: Моите съболезнования, Ангеле! Моята майка почина на 17 март в 01:20 часа. Знам какво ти е. Каквото и да кажа няма да ти стане по-леко от това. За съжаление се разделяме завинаги с най-близките си хора. И нищо няма да бъде, както преди за нас. Дано да е намерила покой душата й!

Ангел Грънчаров: Благодаря за толкова силните думи, които ми казват истина, която сам тепърва трябва за себе си да преоткрия в преживяванията си оттук-нататък. Това за мен ми даде един ориентир, който ще следвам тепърва.

Ваня и Жак Асса: Ангеле, мили, приеми нашите съболезнования! И все пак хубаво е, че има небеса, където душите на хората отново могат да се срещат! Нека почива в мир!

Адриана Грекова: Нямаш избор, скъпи Ангел: прегърни скъпата си майка и я носи винаги в сърцето си. Животът, както и смъртта, са мистерии. Пътят е дълъг.

Владимир Петков-Трашов: Еееех, Анчо! С теб съм... знаеш! Кураж, Чоджум! Знаеш утешенията! Ще изпитваш мъка от липсата й... но тя наистина ще продължава да бъде с теб духовно: за да ти помага с обичта си в болка и в трудни моменти.

Томи Томев: Съболезнования за майка ти. Пожелавам ти да имаш сили за да преодолееш и това изпитание.

Гергана Герасимова: Приеми моите най-сърдечни съболезнования! Много боли когато си отиде близък човек, но още повече боли когато това е майка. С цялото си сърце се моля да имаш силата да преодолееш тази непосилна болка... Амин! 21.03.2018 год.

Каменов: Бог да я прости! Приеми моите съболезнования!

julia mihailova: Това е една от най-големите загуби, които човек претърпява в живота си. Съчувствам ти от сърце! Светъл път на душата й.

Т. Танев: Искрени съболезнования, господине! Бъдете силен!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

вторник, 19 декември 2017 г.

Един великолепен талант!



А пък в някои страни, различни от нашата, очевидно ценят, обичат, не мразят и дори насърчават талантите!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 10 декември 2017 г.

Кога за последен път направи добро?



Нещо, което е толкова силно, а толкова често пренебрегваме. Когато имаме възможност да помогнем - да го направим. (Асен Ангелов)

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

петък, 27 октомври 2017 г.

Мили Боже, помогни най-напред на баба Марийка!



Баба Марийка, накачулена с торби, пълни с боклуци (предимно с храна за котките, взета от контейнерите за боклуци!) е била пресрещната в тъмното снощи (доколкото разбрах) от бдителни възмутени съседи (доколкото разбрах те били извикали и... полиция, нещо такова ми беше казано от развълнуваният син на баба Марийка, който също е бил, кой знае как, извикан там!), които са й заявили, че няма да допуснат да внесе тия неща в техния вход! Баба Марийка, не желаейки да се лиши от тъй "драгоценните си находки", е предпочела да остане да спи отново на открито, на голата земя - и е заминала нейде в студения мрак!

Горката жена (на 84 години) няма да издържи дълго в студа и скоро ще се разболее (изходът при това положение неминуемо ще е фатален!) ако институциите не направят нещо за да я приберат някъде на топло (това може да стане обаче само с принуда, с която ние, близките и приятелите й, не разполагаме!). Понеже тя не разсъждава трезво и е овладяна от някаква събираческа мания, която й се отразява така, че реално е застрашен собственият й живот, баба Марийка най-вероятно, предполагам, трябва да бъде настанена, за нейно добро, на лечение в психиатрично заведение (или в някакво друго, от което обаче тя не бива да може да избяга, щото няма да се върне!).

Как може да стане обаче това? Кой орган трябва да бъде сезиран за да й се помогне - и за да бъде спасен животът й? Защото в болница човек постъпва по свое желание, тя обаче никога няма да пожелае това, близките й сме безсилни да решим този казус, моля, помогнете поне със съвет! Има ли юристи тук, които да помогнат за решаване на казуса? Ако се тръгне по обичайната процедура (за искане по "етапен ред" на прокурорско разрешение за откарването й на принудително лечение) ще е нужно време, в което бабата наистина може да умре?! А и нейните човешки права все пак не бива да бъдат потъпквани безцеремонно, има ли изход от този казус?!

Или да оставим баба Марийка на произвола на съдбата, та Бог (и природата) да решават съдбата й? Можем ли да стоим безучастно и да гледаме сеирджийски как пред очите ни тази възрастна жена ще умре, спейки на голата земя в настъпилата вече зима?!

Не зная какво да правя. Днес трябва да ида на едно място за да опитам да започна някаква работа (знаете, водещите война с мен арогантни образователни бюрократи заради моята борба за ново образование ми отмъстиха с това, че уволниха от работа тия дни, в началото на зимата, моята съпруга, също като мен учителка!), от едно място ми обещаха да ме вземат на работа като... пазач (!!!), нямам друг изход, длъжен съм да опитам започна тази работа, та няма да имам възможност най-вероятно да търся да разговарям с баба Марийка и да опитвам да я убеждавам да се промени (което изглежда е безнадеждно, особено на фона на случилото се снощи!), не зная какво да правя, крайно съм объркан, моля, помогнете!

Хубав ден ви желая! Моят ден се оказва много "хубав", няма що, а пък нощта ми беше кошмарна, сънувах кошмари, какво ли вещаят да се случи те днес?! (Не вярвам в такива неща, суеверието е лошо нещо, но знае ли човек - сънищата все пак много показват и говорят?!) Имам лоши предчувствия, мили Боже, помогни най-вече на баба Марийка - та да се реши нейният проблем, аз ще опитвам някак да се справям сам (въпреки че се моля за Твоята помощ и аз, чието семейство е подложено от такива гаври от самозабравилите се властващи образователни бюрократи!) Боже, поне здраве и още малко живот ми дай, за останалото аз ще се погрижа сам - и ще правя както досега каквото мога!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

неделя, 17 септември 2017 г.

Ех, какви блажени времена ще настъпят в тъй приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ когато най-сетне се избавим от народните изедници Грънчаров и баба Марийка!


Бог е идеал за човека, образ на най-великото, което изобщо съществува: не вярват в Бога ония, на които е чужда даже и представата за това що е величие - в това число и за човешко такова. Бог е самото съвършенство: не вярват в Бога ония, които са изневерили на човешкия стремеж към съвършенство, заложен у нас от Създателя. Бог е Абсолютен Разум: не вярват в Бога ония, за които самата разумност е нещо до такава степен чуждо, че правят общо взето само глупости - и пребивават в тъмнина (Разумът е светлина). Бог е Абсолютното добро: не вярват в Бога ония, които не са привързани към доброто така, че да са способни да правят добро всеки ден. Бог е абсолютната, свръхмощна мисъл, която постига истината мигновено: не знаят що е Бог ония, за които автентичното мислене е нещо непосилно, а пък истината слабо ги вълнува. Бог е Извор на живота и на самата жизненост, не обичат Бога ония, които са привързани не към живота, а към смъртта. Бог е любов, към Бога нямат отношение ония, които никога не са били овладявани от великото, неизразимо тайнство на любовта. Бог е Творец на всичко съществуващо: не вярват в Бога ония, които не откликват на творческия порив у себе си. Бог е не само светлина, той е Източник на оная светлина, която е способна да освети и онова, което светлината на Слънцето няма как да освети: не знаят що е Бог ония, които, предполагам, дори и слънчевата светлина не ги радва (понеже в сърцето им цари мрак и хлад)...

Написах във Фейсбук някои от тия изречения, забелязвам, че има хора, които да са ги харесали - което е обнадеждаващо. Щото там общо взето повечето хора се вълнуват прекалено много предимно от глупости.

Вчера по едно време ми се обади дъщерята на баба Марийка - за да ми благодари за това, че по моя информация са успели да наемат стаичка за баба Марийка, бабата е получила ключа и остава само да се настани! Зарадвах се неимоверно, за първи път след шест месеца тази нощ горката възрастна жена щеше да спи под покрив - и в легло! Щеше да спи като човек. Но радостта ми трая само няколко часа: в един момент ми се обади синът на баба Марийка (който именно уреждаше наемането на квартирата и настаняването й) за да ми каже, че някой "доброжелател" е повлиял на наемодателите така, че те, даже и след като вече са получили парите за наема, са се разкандърдисали - и са решили да върнат наема и да си поискат ключа обратно! (Най-вероятно това е сторил загрижен съсед, виждате, че има хора, чиито егоизъм е така безпределен, че са способни да правят зло един вид автоматично, без да се замислят даже!) В резултат: баба Марийка и тази нощ е спала на голата земя, ще й се наложи да спи на голата земя още неизвестно колко нощи.

Казват, че злото не идва само: съобщиха ми, че в епикризата, която баба Марийка след голямо закъснение тия дни е получила от болницата (където беше закарана от "Бърза помощ" след нанесения й побой от вилнеещи младежи на ученическа възраст, които също така са я и ограбили!) лекарите били написали, че раната на главата й била в резултат на... падане!!! Бабата един вид сама била паднала и си била счупила главата (а истината е, че побойниците са нанесли с хвърлен камък тази обилно кръвотечаща рана!). Сега се разбра защо от болницата толкова дълго време са й бавили епикризата, тя е ходила няколко пъти да си я иска, връщали са й, казвали са й че документът още не е готов; ето, сега, като се е появил, в него, оказва се, лекарите са написали една ужасна лъжа - за да оневинят побойниците! Виждате в каква уникална държава живеем, в държавата ни всичко е възможно: както е възможно 6-годишно дете, "случайно играейки си със зареден пистолет", да убие човек, както е възможно "самоубиец" след като се е прострелял в сърцето да скрие пистолета така, че полицията изобщо да не може да го намери, по същия начин, излиза, е възможно крехка бабичка на 84 години да залитне и да падне върху някакъв камък с такава сила, че сама да си пробие главата така лошо - сякаш този камък е бил запратен в главата й от силната ръка на буйстващ хулиганин!!! В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, оказва се, всичко е възможно, ето, сега баба Марийка, излиза, сама си е пробила главата, виновни няма, полицията трябва да даде банкет, че така хубаво си и свършила работата (излишно е да казваме, че полицията в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ изобщо не търси да намери и да арестува младите надеждни хулигани-побойници, щото те утре може да станат истински бандити, които в един момент да се възвеличат така, че нищо чудно един ден да станат, току-виж, било полицейски началници, било главни секретари на МВР, а няма да се учудим ако станат дори и министър-председатели на свидното ни отечество!).

За това, че е извършена такава грозна фалшификация на официален документ (епикриза, подписана от лекари!) несъмнено трябва да разбере прокуратурата, но кой да я уведоми за това?! Синът на баба Марийка, горкият, от месеци безуспешно й търси квартира, грижи се за нея, осигурява й дрехи, дъщеря й живее в Германия, самата баба Марийка няма как да напише и да занесе сигнал до прокуратурата. Аз ще напиша документа, но ми се иска сигналът до Прокуратурата да е в резултат на известен медиен и обществен натиск, нима гражданите в тази наша толкова щастлива държава изобщо не се възмущават от това, че дори и лекарите пишат съвсем лъжливи официални документи - с оглед да оправдаят побойниците на една бездомна стара жена?! Да, уважаеми читатели на този блог, някой от вас няма ли да се възмути поне малко и да направи нещичко, та в резултат, ако възмутените не сме само един-двама-трима, а повечко, тогава нищо чудно и медиите да реагират, а пък на тази база нищо чудно тогава и самата Прокуратура да вземе да се самосезира, а, какво ще кажете, този вариант дали не е по-добрият?! Или вий предпочитате да си замълчите и сега, а?! Както си мълчите упорито по скандалния казус, че баба Марийка вече шести месец всяка нощ спи пред очите ви на голата земя, сега ще са замълчите и за фалшификацията на този медицински документ, с който побойниците на баба Марийка са тотално оневинени?!

Добре де, скъпи мои мълчаливци и малодушници, вие сега, като се случва това нещо с баба Марийка, ще си премълчите, но утре нещо такова като едното нищо ще вземе ще се случи и на вас самите, кажете ми, тогава какво ще правите?! Като се случи на вас самите такова нещо, тогава ще реагирате, но сега, като се случва на баба Марийка, изобщо не ви пука, така ли?! Но вие, драги кухи лейки, не съзнавате ли, че когато един ден ви се случи нещо подобно на това, което сега се е случило на баба Марийка, виновни за случилото се ще бъдете и вие самите - именно защото сега не реагирате и така спомагате за разпространението, за невъзпирането на злото в нашето толкова свидно, но заради нас самите съвсем непрокопсало отечество?! Поне това не съзнавате ли, а? Виждате ли колко е просто това: като стоиш и само гледаш сеир, а злосторниците са се развихрили и няма кой да ги спре, тогава недей да се оплакваш един ден, когато и на теб сторят зло - защото тогава вече и няма да имаш морално право да се оплакваш:!Щото тогава ширещото се зло ще бъде и твое произведение, ти самият вече си участвал в засилването му благодарение на непротивенето си спрямо него! Сфащате ли поне това, а, многоумни ми и тъй не обичащи несправедливостите дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!

Решавам да пратя тази своя поредна публикация на медиите, интересно ме е дали някоя от тях ще реагира на сигнала, който е вложен в нея. Ако някоя медия реагира, може тогава и друга медия да реагира, а пък в резултат нищо чудно и прокуратурата в нашата тъй приказна родина МУТРОЛАНДИЯ да се самосезира, а, какво ще кажете, дали такова чудо невиждано може да се случи и у нас?! Да, чудо невиждано е прокуратурата у нас да се възмути от реално някакво злодеяние на злосторниците, в случая злосторници са не само побойниците на баба Марийка, които полицията, като не ги издирва и като още не ги е намерила, фактически, излиза, ги крие (!!!), а пък сега, оказва се, на страната на побойниците застанаха и... лекарите, дето пишат в тяхно оправдание фалшив медицински документ, с който оправдават и бездействието на полицията (!!!), щото, като баба Марийка сама е паднала и сама си е ударила главата (!!!), то никакви побойници фактически няма, нали така излиза?! И в крайна сметка какво излиза: ами излиза, че на страната на хулиганстващите млади и надеждни побойници, бъдещи проспериращи мутри в тъй свидното ни бандитско отечество, с чест носещо името си МУТРОЛАНДИЯ, застават в плътен единен строй не само бездействащите полицаи (които просто немат време да гонят някакви и там побойници щот са заети да протестират за по-големи заплати!), не само лъжливи и подкупни доктори, съставящи фалшиви документи, оправдаващи бъдещите бандити, на тяхна страна, оказва се, застава и самата... прокуратура, щото тя никога няма да се самосезира за да подгони разпасалите се злодеи в тази наша страна.

А и това, което е най-лошото, което е направо страшно: на страната на побойниците и бъдещи проспериращи бандити заставате и вие, драги ми тъй благодушни читатели на този текст, които изобщо, предполагам, не се възмущавате от това, за което ви пиша, прозявате се от досада и се чудите къде да се почешете, нали така, сега съзнавате ли, че и вие заставате на тяхна страна с проклетата си невъзмутимост?! Оказва се, че за всички идиотщини и престъпления в тази страна са виновни тъкмо жертвите, именно виновна за всичко е баба Марийка (да не изброяваме сега безбройните й вини и грехове, тя, знаем, като капак на всичко обича много котките, това е едно от водещите й престъпления!), виновен също така е гражданинът, философът и учителят Грънчаров, който не мълчи и за всичко се обажда, поради което така справедливо беше опраскан от тъй бдителната директорка на пловдивската ПГЕЕ, да, общо взето ний двамата с баба Марийка сме единствените грешници и престъпници в тъй приказната ни бандитска страна, а всички останали сте само невинни младенци и ангелчета, нали така излиза?! Нас двамата с баба Марийка като ни убиете и в страната ни ще се възцари завидна законност, само ний двамата с баба Марийка смущаваме идилията и създаваме мними проблеми, нали така мислите, уважаеми дами и господа съдени заседатели?! Нас двамата с баба Марийка няма ли ни, и всичко ке се опправи, нали така?!

Ами убийте ни де, какво чакате още?! На мен още малко остава сърцето ми да бъде поразено от някой масивен инфаркт, който ще ме убие (примерно от пренапрежение и от прекалено възмущение, да речем, в съдебната зала примерно!), а пък баба Марийка, милата, скоро ще настине, ще я хване някоя пневмония както си спи на земята и ще ни отърве от всякаква грижа, щото вий, като гледам как много сте загрижили заради това, че тя спи на земята, сте така трогателни, че нищо чудно от прекомерно вълнение заради тази превъзходна сценка сърцето ми да не издържи още сега! Абе съвсем скоро в приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ ще настъпи пълна идилия след като успеете да убиете нас двамата с баба Марийка, дето смущаваме така подло вашия душевен мир! Ех, какви блажени времена ще настъпят в тъй приказната ни страна МУТРОЛАНДИЯ когато най-сетне се избавим от народните изедници Грънчаров и баба Марийка!

Спирам дотук. Ще изпратя този текст на всички медии, да видим дали някоя ще реагира на сигнала, съдържащ се в него (за фалшифицирането на епикризата на баба Марийка от лекари от болница "Св.Георги" в Пловдив, с което се оневинява изцяло бездействащата полиция, която пък не си е мръднала пръста да търси нейните побойници, които за малко не убиха горката бабичка!). Възнамерявам да пратя този текст и на шефката на пловдивската ПГЕЕ (щото има основания да се мисли, че побойниците на баба Марийка, по нейни собствени твърдения, са възпитаници на това именно училище!), интересно ми е каква ще бъде реакцията на въпросното образователно-възпитателно учреждение, има значи такъв сигнал, интересно ми е да разбера дали някой ще се обезпокои от възможността да се окаже, че възпитаници на това училище евентуално са пребили и за малко да убият една бездомна стара жена на 84-години.

Толкова. Аз самият най-много ще се радвам да се окаже, че не е истина това подозрение, че възпитаници на това скъпо ми училище ПГЕЕ (или "ТЕТ-ЛЕНИН", както е по-популярно сред народа) са извършили толкова грозното деяние - щото аз съм работил дълги години в това училище и неговия авторитет ми е наистина скъп. Но за да се отхвърлят всякакви подозрения трябва да се намерят истинските злосторници, действителните побойници. И училището, ако спомогне за това, може да допринесе за очистването на своя имидж.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Ако на места се се почувствали крайно некомфортно, четейки този текст, знайте, съвсем умишлено съм целял такъв един благотворен ефект върху душите ви.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.