Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 1 март 2011 г.

Кой край на тиранията - насилствено-кръвопролитния или този на мирната продължителна агония - е за предпочитане?

В нелошата статия под заглавие Време за промени г-н Комитата (К.Павлов) пише дълбокомислено:

Историята ни показва два модела на победа над тиранията - германският, в който половин Европа беше срината и милиони загинаха, за да се победи Хитлер, но това да стане възможно най-бързо, и съветско-сталинисткият, в който половин Европа се мъчи и деградира още половин век, но режимът се тупна като зряла круша и почти без жертви.

Не знам кой от двата модела е по-добър. Предполагам този, при който умират по-малко хора, по-малко хора страдат и се харчат по-малко пари.


Моят кратък коментар за забелязаната от него закономерност:

Но по неговия собствен (на г-н Комитата) критерий излиза, че 50-годишното чакане агонията на комунизма да доведе до неговата гибел е значително по-лош вариант от бързия край на национал-социализма: и повече хора са умрели, и повече хора са страдали, и повече пари са били похарчени нахалост...

А сега добавям: в отговор на въпроса за това кой край на тиранията е за предпочитане предпочитам да напиша свое разсъждение в най-близко време; такъв въпрос не бива да се претупва и се нуждае от много по-сериозно осмисляне и обсъждане.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Тъкмо написах горния коментар когато открих, че Комитата ми е отговорил, на което се наложи и аз да отговоря; ето двете реплики (до момента):

Комитата каза: По „неговия собствен критерий“ не може да се каже, затова и не мога да кажа. Защото кой може да изчисли всички загуби в страдания, смърт и средства от бавната деградация.

Ангел Грънчаров каза: Ами за да си отговориш сам и то напълно задоволително на дилемата, която сам поставяш, сравни положението, в което се намира днешна Германия с това на пострадалите от комунизма региони на света; мисля, че не се нуждае от обосноваване тезата, че огромни територии от Русия, Средна Азия и Източна Европа (примерно България) днес са в крайно унизително и тежко положение, докато съвременна Германия е в бляскаво положение.

Кои тогава повече са изстрадали, кои са платили по-тежка цена, къде са повече жертвите: на комунизма или на национал-социализма?!

5 коментара:

Анонимен каза...

Комитата каза:

По „неговия собствен критерий“ не може да се каже, затова и не мога да кажа. Защото кой може да изчисли всички загуби в страдания, смърт и средства от бавната деградация.

Ангел Грънчаров каза...

Ами за да си отговориш сам и то напълно задоволително на дилемата, която сам поставяш, сравни положението, в което се намира днешна Германия с това на пострадалите от комунизма региони на света; мисля, че не се нуждае от обосноваване тезата, че огромни територии от Русия, Средна Азия и Източна Европа (примерно България) днес са в крайно унизително и тежко положение, докато съвременна Германия е в бляскаво положение.

Кои тогава повече са изстрадали, кои са платили по-тежка цена, къде са повече жертвите: на комунизма или на национал-социализма?!

Томи Томев каза...

От ясно по ясно е. Бих посочил и друг пример, пример с двете Германии, источна и западна. Источна, комунистическа, и западна, с пазарна икономика и политическа свобода. Може да се говори много за огромните разлики между живота на едните германци и на другите германци, но аз ще посоча само един пример.
Комунистическа Германия произвежда трабанти, а другата Германия произвежда мерцедеси. Нали това са все германци.

Ангел Грънчаров каза...

Примерът ти, Томи, е много убедителен; а какво да кажем за Северна и Южна Корея?

Анонимен каза...

Не съм сигурен, доколко разсъжденията за "добро", "по-добро" (и съответно - "лошо" и "по-лошо") са релевантни по отношение на историята. Дали е "по-добре" използването на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки, които без съмнение са изиграли важна роля за капитулирането на Япония и са предотвратили много жертви от страна на Съюзниците и основно - на американците? Питали ли сте се, как бихте реагирали, ако някой при самоубийствен атентат и осакати (дори не да убие) ваш близък човек, как ще реагирате на неговата кауза, която той несъмено счита за справедлива и "свята"? Дали ще ви интересува, че може би, след 50 години някой ще го обяви официално за герой? Според мен, човек постъпва така, както му диктуват обстоятелствата и вътрешният му свят в момента, дори и когато съзнава или счита, че "твори история" за поколения напред...