Нима може да функционира една демокрация, ако тъкмо демосът не е на мястото си?!

Гледам снимките от вчерашния протест против изграждането на АЕЦ в Белене, за който пише Комитата. Разпознавам дори лицата на много от протестиращите. Май все едни и същи хора ходим на тия протести. Наистина протестиращите са твърде малко, както е обичайно за последните години, но е добре, че тях поне ги има. Там, където са протестирали вчера, в Ларгото, навремето, преди години, не много отдавна, се събираше цяло море от протестиращи. Колко ли се е радвал Гоце като е гледал отгоре, от прозорците си, че протестиращите срещу любимото отроче на кремълския му работодател са кажи-речи шепа хора?!

Какво ли стана, та днес протестиращи едва се събират, и то за такива жизнено важни за нацията проблеми? Нима безразличието към всичко е обхванало цялата нация, и само тук-там се срещат "луди глави", недоволни от всичко? Или пък другото обяснение е вярно: че всичко свястно, мислещо и способно на гражданско отношение, отчаяно, че тук нещата ще се оправят, се изнесе в чужбина?

Питам се: какво трябва да се случи, та похъркващото мнозинство да се сепне и събуди? И хората да излязат на улицата, почувствали се граждани, от които зависи съдбата на тази страна? Не знам какво трябва да се случи, та дезангажираността на хората от собствената им участ да бъде превъзмогната, но докато не се случи тази така желана промяна, работите у нас просто няма как да потръгнат. Няма друг начин да проработи демокрацията ни ако ние, и то не броящи се на пръсти индивиди, а цялата общност или поне мнозинството й, не се включим в нея, не я направим такава, каквато трябва да бъде. Защото едва тогава демосът ще си влезе в ролята: нима може да функционира една демокрация, ако тъкмо демосът не е на мястото си?!

Аз лично, по разбираеми причини - пълен финансов провал заради "издателските ми активности", сп. ИДЕИ и пр. - не можах да ида до София да се включа в протеста. За протеста в събота, 2 април, ще се постарая да отида: група приятели се уговаряме заедно да пътуваме с една кола (5 човека като си поделим разходите, ще е по-поносимо, понеже сме все твърде обеднели "ентелектуалци").

Интересното е, че за момента успях да уговоря за участие едва двама освен мен самия; на всички останали, като им предлагагах, ми отвръщаха все по един и същ начин: "Абе ти си луд човек бе, къде ще ходиш бе, няма смисъл бе, нищо вече не може да се промени: тая страна е обречена на бедност, унижения и на мутро-милиционеро-ченгесарски комунизъм!". Бил съм "докихотовец" и не знам си що още. Пълно е - ако не знаете, да ви го кажа аз - с дървени философи в България, приятели, за жалост е точно така...

Аз обаче продължавам да вярвам в максимата, че нещата могат да се променят само ако ние, гражданите, си влезем в ролята.

Ако не стане това, и то съвсем скоро, едва тогава нещата ще станат съвсем безнадеждни. Но не трябва да се примиряваме и да се възприемаме като вечни жертви, щото точно такива ще станем, ако не се сепнем, ако не се променим, ако не станем други...

Добави в Svejo