Важен документ за ония съдбовни времена, в които се ражда съвременна България

Един приятел ми даде линк към електронното издание на прочутия "Български дневникъ" на Константинъ Иречекъ. Препредавам този линк на читателите на блога, вярвам, че задълбочавайки се в четенето му, ще научим твърде много за самите себе си. А има ли изобщо по-важно нещо на този свят от това?!

За да подразня ищаха ви да се зачетете в тоя текст ето ви един почти (не)произволно избран от мен пасаж:

Съ Стоилова се качихъ горе при княза. Въ адютантската стая бѣха Corvin и германскиятъ дипломатически агентъ, легационниятъ съветникъ Thielau, студенъ севернонѣмски джентлеменъ. Дипломатическото тѣло се състои отъ най-почтени джентлемени - това е единъ отъ резултатитѣ на княжевото пѫтуване (други резултати сѫ: екзархътъ въ Македония, турскиятъ въпросъ и т. н.); единствениятъ англичанинъ Palgrave е по-простъ индивидъ, но ще си замине. Следъ 121/2 часа влѣзохме при княза съ Стоилова.

Хубави, елегантни помѣщения. Князътъ седѣше при писмената маса, въ униформа. Стана и пристѫпи нѣколко крачки къмъ мене. Приветствува ме съ нѣколко сърдечни думи:*)[6] „Азъ съмъ слушалъ вече много за васъ, господине докторе, радвамъ се, че ви виждамъ тукъ". И ме покани да седна. Стоиловъ остана правъ задъ писалищната маса. Азъ: „Дойдохъ, да взема участие съ своитѣ слаби сили въ трудното дѣло за възродяването на тази хубава страна". Князътъ: „Благородна цель", сравняваше моето бѫдеще положение съ своето, — „една трудна задача, вие ще бѫдете често въ затруднително положение". Парламентътъ — моето първо впечатление: огромно губене на време, много приказки за патриотизъмъ и малко дѣла. Една конституция дѣло на „злоба или невежество отъ страна на руситѣ", парламентътъ — „опасна играчка въ рѫцетѣ на млади народи".

Пита ме билъ ли съмъ въ загребския университетъ. Отговорихъ му, че отъ две години съмъ доцентъ по география и история на пражкия университетъ. Запита ме за български езикъ, где съмъ го училъ (още вчера питалъ Горбанова и казалъ, че за славянина е, разбира се, лесно) — азъ казахъ, че и приятельтъ Стоиловъ има заслуга за това, че зная български. Князътъ спомена за липсата на граматика и речникъ[7]. Съ възмущение той ми показа брой отъ „Наковалня" на стария глупчо Богоровъ, гдето коментира тронната речь съ подигравателни бележки. Пита ме, где живѣя. Отговорихъ му — у Горбанова, важно нѣщо тукъ, София е много назадъ. Промѣнихме разговора върху желѣзницитѣ. Князътъ: „Училищата и законитѣ не сѫ толкова важни, както желѣзницитѣ". София биде избрана за столица, защото презъ тукъ минава свѣтовната артерия Бѣлградъ — Цариградъ. Връзката презъ берковския балканъ може да бѫде презъ зимата съвсемъ прекѫсната.

Князътъ спомена за преувеличения тукъ страхъ отъ австрийцитѣ, да не завладѣятъ по тази желѣзница българската търговия. Князътъ: „За насъ е безразлично, кой ще ни строи желѣзницитѣ", само да ги имаме по-скоро. Азъ му припомнихъ Сърбия. Тамошниятъ 20-годишенъ желѣзниченъ въпросъ. Князътъ: „Великитѣ сили въ Берлинския договоръ направиха повече за евреитѣ и езичницитѣ, отколкото за християнитѣ".

Къмъ края той ми каза, че мога винаги да се осланямъ на него и когато срещна нѣкоя мѫчнотия, да се обръщамъ направо къмъ него. Най-ласкаво и възвишено впечатление, както вече по-рано и отъ други чухъ, и вчера отъ Безеншека. Български учи дневно 1 часъ, скоро ще знае добре; руски знае малко. Единъ отъ най-даровититѣ владѣтели въ цѣла Европа. При обѣда (на 12 и пол. ч.) се изказалъ много ласкаво и симпатично за мене.

Дотук е откъса от Дневника на проф. Иречек. Аз лично за себе си решавам да уплътня свободното си време в днешния снежен ден, четейки този важен документ за ония съдбовни времена, в които се ражда съвременна България. Да, страшна сибирска снежна виелица върви в този момент зад прозореца ми, затуй като оставя това писане ще сложа да ври боб на котлона и се хващам за любима работа зимно време: четене!

Убеден съм, че ще науча много неща, които иначе човек никъде не може да научи. Щото Иречек гледа на тогавашните българи и техните дела с европейски очи и по тази причина вижда онова, което никой друг едва ли ще забележи. И тъкмо то е най-важното - за нас, дето няма как да го видим, щото гледаме на себе си с български очи...

Добави в Svejo