НАЙ-ПОСЛЕ СИ ИМАМЕ НАЦИОНАЛНА КАУЗААвтор: Евгений Тодоров
Дано министър Мирослав Найденов да се пребори по-бързо със спекулата, та да се захване с голямата задача, която си постави – гроздовата ни ракия да бъде обявена за традиционен български продукт и така да й бъде свален акциза.
Ракията винаги е била национална кауза на българите. Да си припомним как клекнахме на Европа и си затворихме набързо атомните реактори, но се изправихме като един срещу намеренията на европейците да се облага с акциз и домашната ракия.
Българинът е пресметлив и за някакви си два лева икономия можеше да се откаже от ракията. Това е все едно на мужика да му вземеш водката, на кръстоносеца - пиката, на каубоя – пищова, на скандинавеца – книгата. Не съм чул все още в някое наше село на някого да са посегнали на казана и на кофата пред него, така че засега има мир в държавата.
А ако се преборим за признаването на грозданката и да й бъде намален акциза, това ще означава поне левче на бутилка по-евтино. Представяте ли си какво означава това – всенародна радост и блестяща изборна победа.
Очакваното по-високо потребление обаче поставя някои въпроси.
Първият е свързан с циганите, които много добре бяха описани от Волен Сидеров онзи ден. Циганите, които само пият ракия, получават социални помощи и чакат ние да им платим тока. От една страна това е хубаво за интеграцията - с циганите имаме обща национална кауза.
От друга страна повишената употреба на гроздова може още повече да повиши раждаемостта сред ромското население. Дали гроздовата, която ще бъде с по-ниска цена, да не се продава само на етнически българи, а не на цигани?
Само че тогава българите няма да могат да си защитят родината – когато се наложи. Да си припомним, че в изследването за ролята на гроздовата в нашата история, се споменава и един доклад на Лала Шахин, командващ турската войска, превзела Пловдив и обсадила София през 1382 г., в който се казвало: “Вътре в крепостта има многобройна отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия.”
Ето как се обяснява една от загадките в нашата история – защо за разлика от други народи сме клекнали почти без бой пред поробителите. Каквото и да се пее в песните. Признава го даже Божидар Димитров.
Ами утре Турция като влезе в Европейския съюз и като тръгнат анадолците да ни изкупуват европейската земя и да ни поробват отново, дали под влиянието на ракията няма отново да им се оставим?
Така че каквото и да става – да пием умерено. Както играем на тото – с малко, но редовно. Всеки ден, но не повече от едно-две на обед и две-три вечер.
За да бъдем истински българи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар