Коментарът по-долу е към публикация със заглавие Неокомунистите от "Дума" злословят срещу построяването на Паметник на българо-германската бойна дружба в Русе:
Обективно погледнато преди 1944г. Българската армия - сухопътни войски и ВВС - са снабдени с немска бойна техника, а офицерският състав е обучаван в Италия и Германия. Има и български офицери на служба в Червената армия още от зората на Великия октомври, но бойна дружба съществува по-скоро между българския и германския войник, отколкото между българския и руския.
По време на Отечествената война, обучените от германски инструктури български парашутисти показват чудеса от храброст на позициите пред Сражин и Страцин. Същото правят и колегите им артелеристи и летци, също обучавани от немски инструктури.
Обучаваните от немски инструктори български войници и офицери воюват срещу своите учители понякога по-добре и от своите нови братя - руските войници и офицери, за което заслужават похвалите на маршал Толбухин. С една дума: "С техните камъни (немски) по техните глави (немски)". Това е тъжната обективна реалност. Останалото е емоционална партийна неосведоменост.
Г-жа Ина Михайлова започва сатиричния си опит така:
"Повече от седем десетилетия след началото на най-страшната война в историята на човечеството един фюрер - не от Берлин, а от Русе - започна кампания за издигане на паметник на българо-немската бойна дружба."
Какво би казала г-жа Михайлова за най-новите разкрития на историческата наука за осъществения две седмици преди нахлуването на Червената армия в Европа (План "Буря", 06 юли 1941 г.) превантивен удар от страна на силите на Вермахта (22 юни 1941 г.) и за два месеца - юли и август унищожаване на 5,5 милиона от 6 милионната кадрова Червена армия, готова за "Освободителен" поход в Европа?!
Бледа представа за това какво би трябвало да очакват "освободените" европейски народи е съдбата на българската "буржоазна" интелигенция след Девети септември 1944 година.
Хубаво е да четем историята с отворен разум.
Никола Ников,
08.04.2011 г.,
гр. Русе.
Обективно погледнато преди 1944г. Българската армия - сухопътни войски и ВВС - са снабдени с немска бойна техника, а офицерският състав е обучаван в Италия и Германия. Има и български офицери на служба в Червената армия още от зората на Великия октомври, но бойна дружба съществува по-скоро между българския и германския войник, отколкото между българския и руския.
По време на Отечествената война, обучените от германски инструктури български парашутисти показват чудеса от храброст на позициите пред Сражин и Страцин. Същото правят и колегите им артелеристи и летци, също обучавани от немски инструктури.
Обучаваните от немски инструктори български войници и офицери воюват срещу своите учители понякога по-добре и от своите нови братя - руските войници и офицери, за което заслужават похвалите на маршал Толбухин. С една дума: "С техните камъни (немски) по техните глави (немски)". Това е тъжната обективна реалност. Останалото е емоционална партийна неосведоменост.
Г-жа Ина Михайлова започва сатиричния си опит така:
"Повече от седем десетилетия след началото на най-страшната война в историята на човечеството един фюрер - не от Берлин, а от Русе - започна кампания за издигане на паметник на българо-немската бойна дружба."
Какво би казала г-жа Михайлова за най-новите разкрития на историческата наука за осъществения две седмици преди нахлуването на Червената армия в Европа (План "Буря", 06 юли 1941 г.) превантивен удар от страна на силите на Вермахта (22 юни 1941 г.) и за два месеца - юли и август унищожаване на 5,5 милиона от 6 милионната кадрова Червена армия, готова за "Освободителен" поход в Европа?!
Бледа представа за това какво би трябвало да очакват "освободените" европейски народи е съдбата на българската "буржоазна" интелигенция след Девети септември 1944 година.
Хубаво е да четем историята с отворен разум.
Никола Ников,
08.04.2011 г.,
гр. Русе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар