Препубликувано от: Koй уби Стефан Стамболов? Трифон Кунев
Една велика монархия, която беше имала двубой от 1886 до 1894 г. с тоя човек и която беше победена, понеже отстъпи уязвена и със стиснати юмруци, внезапно беше видела умразния си неприятел обезоръжен.
Стамболов напустна властта и руската дипломация започна да приготовлява доспехите си. Монархията се усети силна, понеже човекът не разполагаше с никакво оръжие. И понеже беше понесла обидата да отстъпи пред въоръжения, тя поиска удоволствието да убие безоръжния. Онова, което руската дипломация можеше лесно да постигне в 1886 г.; онова, което беше се подготвила да постигне - порабошението на България - беше вече невъзможно на 1895 г; времената бяха други.
Стамболов беше стоял 8 години на стража до България. Русия не можеше да му прости това.
И когато три дена преди убийството митрополит Климент заедно с другарите си от депутацията за помирение с Русия напраздно търси да се представи на императора Николай II, княз Лобанов му каза: „Нямаме нищо против помирението, но кой ще ни гарантира, че Стамболов няма да вземе пак властта?"
Климент, който на 9 август 1886 г. беше председател на привременното предателско правителство, разбра отлично руския министър на външните дела и побърза да му отговори: "Ваше сиятелство, Стамболов никога вече не ще се повърне на власт."
На 3 юли убиха Стамболов в София, а на 6 същия месец българската депутация целуваше ръка на руския цар - тя беше приета с велика милост от императора.
Русия си беше отмъстила, а в името на България дребни и подли хора бяха извършили един позор. Защото историята ще каже: България уби своя най-велик син, който запази свободата и независимостта й."
... Гениалният този мъж се бори за България по всички бойни полета:● Юноша още, той води борба против фанариотското духовенство и участва в големия всенароден събор в Цариград;
● На 1875 г. той като апостол и началник на (V революционен окръг вдига въстание за свободата на своя народ;
● На 1879 г. той яростно воюва в Учредителното събрание заради конституционните свободи на народа си;
● На 1881-1883 г. той заедно с Каравелова и Цанкова носи високо знамето на либерализма срещу консерваторските пълномощия и Конституцията биде повърната;
● На 1885 г., вече председател на Народното събрание, той се намира на Сливница, когато отечеството беше подвергнато на изпитание;
● На 1886 г., след черното онова предателство на 9 август, когато Климент като една нова Саломея искаше да поднесе главата на България пред нозете на северния Ирод, Стамболов спаси от неминуема гибел Отечеството.
В продължение на 8 години подир това Стамболов беше прицелната точка на много удари -този човек беше забравил спокойствието и безопасността си зарад спокойствието и безопасността на България.
После страшните години изминаха. Млада България чрез гениалността на изкусния свой кормчия беше се промъкнала невредима между Сцила и Харибда. Опасността беше минала и умореният кормчия остави кормилото в други ръце: той беше работил много и имаше право на почивка.
Тогава какво стана? Започна се едно подло гонение срещу Стамболова, което ще бъде написано върху най-черната страница на новата ни история. Завистта, черната неблагодарност, лицеприятието към силните и чуждите, отмъстителността, подлостта - всички низки страсти се съединиха, за да огорчат и скъсят дните на заслужилия към отечеството мъж.Отнеха му свободата, покрусиха здравието му, унизиха достойнството му, обидиха го; най-сетне подлите тези хора го убиха и през неговия окървавен труп протегнаха ръка за помирение на Север.
И понеже подлостта не беше се достатъчно удовлетворила, поругаха мъртвото му тело, което с отрязаните си ръце сочеше към своите треперящи убийци...
*Трифон Кунев Бояджиев е български поет и фейлетонист. През 1908 г. завършва право в Софийски университет и започва работа като журналист и редактор във в. „Българска независимост“. Между 1911-1915 г. е в редакционния екип на в. „Воля“. От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция. Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на Никола Петков, в. „Народно земеделско знаме“. Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897—1899) сп. „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели. Впоследствие е репресиран от комунистическата власт заради острите си фейлетони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар