Основанията на разумния политически избор

Крайно активните напоследък анонимници, предвидливо още сега убеждаващи ни в "извънредната полезност" на това да си хвърлим гласа на вятъра при идващите избори, гледам са написали отчайващо дълъг и многословен трактат, носещ този път името За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи – Отговор. Ако някой има време за губене нека да го изчете, макар че в тази "умствена" боза, или по-скоро повръщня едва ли може да се открие някакъв що-годе позитивен смисъл. Но понеже все пак трябва да правим нещо и да се борим с политическото шарлатанство, скудоумие и спекулиране, на моя милост се наложи да напише следното принципно възражение. Понеже нищо чудно коментарът ми там да бъде изтрит, за всеки случай го препечатвам и тук; та ето какво написах там:

Като не съзнаваш смисъла в нещо, примерно, в гласуването, трябва да се опиташ да намериш, да откриеш този смисъл, който ти убягва, а не да крещиш: "в това нещо няма никакъв смисъл!". Просто ти се струва, че няма смисъл, и то тъкмо защото не си го открил, но като го откриеш, нещата ще се прояснят. Ако обаче държиш на предубеждението си, че "тук няма смисъл", това е предпоставка наистина да стане така, т.е. смисълът за теб да си остане недостъпен.

Когато човек гласува, той наистина трябва да го прави на основата на ясно разбиране между какво всъщност избира. Тоест, трябва да проучи алтернативите, сиреч, програмите, предложенията на всяка политическа сила, да ги сравни, да открие предимствата и недостатъците и в крайна сметка убедено да даде гласа си за оная политическа сила, на която има доверие, за която смята, че може да реши проблемите пред страната. Това нещо, именно разумният избор, на основата на осмисляне и съпоставяне на алтернативи и на политически философии, оказва се - както забелязваме в горния безсъдържателен трактат, убеждаващ ни най-красноречиво защо трябвало да си хвърлим гласа на вятъра! - не е по силите на много хора.

Не е по силите на хора, на които просто не им се удава да мислят, сиреч, да открият различията във философиите и програмите на основните (алтернативните) политически сили. Щото само с четене и мислене може да стане това. Или с внимателно следене на партийния дебат на нашия политически живот. Такива хора обаче трябва да бъдат подпомогнати, а не упреквани или ругани. (Не говоря за спекулантите с хорската обърканост, а за самите объркани хора.) Те, предполагам, са искрени, изразявайки объркаността си, неразбирането на смисъла. Единственото, за което трябва да бъдат упреквани, повтарям, е прибързаният извод, че "щом аз не разбирам смисъла, то тогава тук смисъл няма", както именно прави авторът на анализирания - съвсем неубедителен, прочее, за разбиращите смисъла, т.е. същината на работата в политиката - трактат.

С моя курс по гражданско образование или по Философия на правото, политиката и държавата съм направил нужното поне младите хора, бъдещи избиратели, да проумеят най-основното, което обуславя смисления политически избор. Който иска, може да се обърне към този текст и да се зачете, та с негова помощ да открие смисъла. Да се твърди, че няма смисъл да се упражнява смислен политически избор и да ни убеждават да хвърлим гласа си на вятъра, е израз това, че ни смятат за малумници. Също е израз на най-крещящо неразбиране и също така е признание за безсилие да се ориентираш, да осмислиш и да прецениш, та да направиш своя рационален политически избор. Човек не бива да се успокоява докато не открие рационалните основания на своя избор. Защото едва тогава ще проблесне същината на цялата работа, а до този момент съзнанието на такъв човек пребивава в тъмнина, измъчвано от усещането за безсмислие.

Ще кажа нещичко, за да подпомогна такива хора. По цял свят, а също така и у нас, в условията на демокрация има две алтернативни политически ориентации, позиции и философии: лявата и дясната. Баронеса Маргарет Тачър превъзходно го е казала: "Имаш два избора: десен и грешен!". Това е така защото и ние, хората, в ценностно и идейно отношение сме два типа: типът на податливите на лявата лъжа и типът на свободолюбивите десни хора, които имат смелостта да погледнат реалностите на живота в тяхната истина, отказвайки се от всякакви илюзии.

Автентично левите хора и политици живеят с илюзията, че държавата за всеки ще се погрижи, че всекиму нещичко ще даде - и това такива наричат "социална справедливост". Ала за да се даде някому нещичко, то трябва да се вземе от друг. Затова разбойническо-мошеническата преразпределяща и внасяща "справедливост" държава, подтикваща огромни слоеве от слаби и наивни хора към паразитиране, е същината на лявата политическа нагласа или ориентация. От която се възползват левите политически шмекери, които, сипейки разхитително всякакви обещания, разбира се, не пропускат възможността първом себе си да обогатят, а пък за останалите, именно за наивниците, разбира се, няма да останат и трохи.

Ето защо наред с лъжата и кражбата (далаверата) е втората същностна черта на лявата политическа нагласа и "философия". Доминирането в едно общество на паразитен ляв манталитет обрича това общество на нескончаема бедност, мизерия и нравствена разруха. Типичен пример за такова общество е нашето (също така и руското). Ние, българите, неслучайно сме най-бедни в Европейския съюз. Дължим тази привилегия на господството в масовото българско съзнание на отвратителния ляв манталитет и стереотип, обричащ ни, казах, на нескончаеми страдания и унижения.

Дясната алтернатива - това е обществото на свободни, достойни и дръзновени хора, които съвсем не чакат държавата или някакви бабаити-спасители да ги "оправят" или пък спасяват, сякаш сме обречени да сме вечни удавници в морето на живота. Напротив, всеки дясномислещ човек усърдно работи за личния си успех, като иска само това: управниците, държавата, т.е. чиновниците поне да не му пречат.

Десните хора не чакат с отворени усти какво милостивите управници ще благоволят да ти пуснат, те презират стоенето в такава унизителна позиция, това са активни, предприемчиви и свободни хора, разчитащи на собствените си сили и работещи за своя успех и просперитет. При дясната политическа философия не слабостта, унижението и бедността, напротив, силата, достойнството и богатството са опорните стълбове, върху които всичко се крепи.

Автентично десните политици не залъгват електората и не паразитират върху неговата слабост и малодушие, напротив, стремят се да мотивират хората да не чакат наготово, а всеки да се постарае да се погрижи първом за самия себе си. Управляваната от десни политици държава създава всичките необходими условия за насърчаване на личната инициатива на предпримчивите и отговорни за бъдещето си граждани: ниски данъци, не потискащи излишно активността, законност, т.е. ясни правила на играта и спазване на тия правила, или зачитане (гарантиране) на неприкосновеността на свободната и самодейна личност, доверие в способността на индивида да се справя сам, грижи за спокойствието, насърчаване на растежа и на натрупването, а не на разпиляването на жизнените сили и на богатството, както е при лявата стратегия.

Това са двете принципно различни политически философии и стратегии, между които избира разбиращият същината на работата гражданин. За наивниците си има лъжливи леви политици, за трезво мислещите и не чакащите някой да ги носи на ръце изборът принадлежи на автентичните десни партии и политици.

Трета половинчата и безпринципна политическа философия и стратегия просто не може да има, а има само неизчистени в идейно и ценностно отношение "центристски" мошеническо-популистични платформи, подобни на царската, на атакуващата и на гербовашката, които изхождат от реалността, че у нас, както и да го погледнем, левият манталитет и стереотип е господстващ, е подавляващо разпространен. Тази е причината, в резултат на бурния растеж на левия носталгизъм, в последните години да вземат превес неизчистени популистично-лъжльовски формации като БСП (тя не е типично и принципно лява партия, а е конгломерат, в който взема надмощие популистичният прагматизъм, т.е. откровеното далавераджийство), НДСВ, ГЕРБ. Във всички тия партии, разбира се, взема превес не нещо друго, а "вдъхновяващи импулси" са само далаверата, лъжливостта, шарлатанството, изопачаването на всичко и, накрая, откровеното мошеничеството.

Хората, живеещи с леви илюзии у нас, а това е подавляващото мнозинство от немислещия и чакащ някой бабаит да ги оправя електорат, гласуват традиционно било за БСП, било за съответните популистични мутанти като НДСВ, АТАКА и ГЕРБ. Автентично десните хора у нас, хората с осъзната дясна ценностност и философия, си гласуват за автентичните и традиционно десни политически сили, именно за СДС и ДСБ.

Знае се добре, доказано е от историческия опит, че СДС дори и в много трудни, отчайващо трудни условия, особено при управлението на кабинета на Иван Костов (1997-2001 г.), е провеждал принципна дясна политика, която именно доведе до оздравяване на икономиката, до поставянето й върху здравите темели на свободния пазар и на частната инициатива. Понеже правителството на Костов, въпреки грешките си, не се поддаде на натиска на комунистическата олигархия и мафия, то си заслужи вечната ненавист на тази последната. Която пък пръсна твърде много пари, за да плаща на медийни мекерета като Кеворкян, Тошо Тошев, Слави Трифонов и цялата останала продажна медийна гмеж. А тази последната пък успя да оплюе Костов и седесарите така, че днес мнозинството от народа е възпитано да вярва, че "Костов и компания са най-вредните за България" и прочие, и ала-бала, и так далее. Пита се обаче за кого са вредни. За комунистическата ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия, разбира се, са твърде вредни и опасни Костов и компания; ето, тъкмо по тази причина, продължават да се пръскат луди пари за разпространяване и насърчаване на антидясната масова истерия.

В резултат на която се намират и хитреци като Вучков (или наште мили анонимни словоблудници), които, за да припечелят нещичко, почват сладкодумно и многословно да убеждават немислещото стадо, че "видите ли, нема смисъл да се гласува, а ако все пак речеш да гласуваш, требе да си хвърлиш гласа на вятъра, именно, да гласуваш с празна смачкана и добре оплюта бюлетина или пък, представете си, с... предсмъртното писмо на Левски, и прочие, и так далее, и ала-бала". Цялата работа е хората да се държат в неведение за същината на работата, да бъдат обърквани още повече, та да не би някои от тях да прозрат цялата далавера на олигархичната пропаганда и - опази Боже! - да почнат пак да гласуват за СДС, за Костов, за десницата, за демократите.

И вече все по-ясно се съзнава, че тази опасност, именно "злодеят Костов" да се върне на власт, съвсем не е за изключване. Забелязва дори и с просто око и то сред все по-широки кръгове, че в днешната ситуация само автентичните десни разбират същината на българските проблеми и имат ясна визия за това как страната трябва да се справи с тях, т.е. уверено да тръгне по пътя на просперитета. Но се съзнава и това, че една такава евентуалност е смърт за господстващата у нас в последните 10 години олигархия, именно комунистическата ченгесаро-кагебистка и руско-българска олигархия.

И затова пропагандната война срещу десните, срещу Костов и СДС не пресеква, напротив, тя вече става въпрос на живот и смърт. Ето затова, за да не би да почнат да гласуват за десницата, на народеца му пробутват ментета като царя, като Сидеров, като Бойко и като Яне, убеждават го да гласува с празна "протестна бюлетина" или с "писмото на Левски", с каквото и да е, само и само Костов да не върне на власт, щото това е на смърт подобно за комунистическата ченгесаро-кагебистка олигархия и мафия.

Ето тази е същината на цялата работа и човек трябва да е пълен малоумник и наивник, за да не я разбира. И да се оставя разни спекуланти да го баламосват, сиреч, да го правят на кръгъл идиот или на непоправим балък...

(Забележка: По същата тема прочетете още един отговор, а именно За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи.)

Добави в Svejo