Уважаеми г-н Симеонов,Това, че имаме различни оценки на случилото се в знаменателните въпреки всичко години на прехода, съвсем не бива да ни пречи да се възприемаме като достойни за уважение личности. Когато критикувам олицетворяваната включително и от Вас политическа тенденция в ранното СДС, аз говоря или пиша от принципна, бих казал даже идейна и ценностна позиция и не влагам нищо лично. Тъй че много моля да ме извините ако сте се почувствали укоряван в думите ми именно като личност. Не съм имал предвид това, а укорите ми имат принципен морален смисъл.
Аз обаче имам най-вече принципни възражения не срещу друго, а спрямо типа политика, който предразполагаше към ония нравствени деформации, разпространени в т.н. "политически елит", в политическата класа на България, на които сме свидетели. Примерно, за мен лъжата е неотменим, органично присъщ модус на съществуване на т.н. ляво мислене. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
7 коментара:
http://www.reduta.bg/?p=883#comment-5405
На мен лично не ми пречи гласа на мюсюлманския духовник, както и не ми пречи биенето на църковните камбани на християнските храмове. Съвсем не съм съгласен да бъдат приравнявани тия звуци с шумовете от “околния градски пейзаж”, защото тук става дума за човешко общуване с Бога, а това винаги е толкова възвишено и одухотворено. Оня, който се дразни от знаците на такова едно човешко призоваване на Бога с това само показва, че няма отношение към духовните потребности на човека, сред които вярата заема най-първо място. “Теологът” Сидеров с поведението си показва, че за него лично Бог не съществува – щом си позволява такова едно отношение към вярващи в Бога хора. Бог е един, няма християнски или мюсюлмански Бог – да, Бог е един и същ за всички нас, человеците…
Много интересна е бахайската религия, погледнете например сайта
http://www.bahai.bg/
Тя е синтез от всички велики религии по света и в бахайските храмове се четат текстове от всички големи религии. Бахаулла казва обаче, че ако се стигне до верска нетърпимост, по-добре да се откажем от религията, защото това е по-добре от религиозните сблъсъци.
А за Петко Сименов ще добавя, че в този блог обикновено пиша по-философски, т.е. по-обобщено, но това не означава, че цялата история на СДС в последните 22 години не е пред очите ми с всичките й подробности. Така че напразни са всички опити за оправдание. Христо Марков е казал много верни неща. Аз няма да морализаторствам, а ще добавя конкретни факти.
Една от капиталните грешки или по-точно предателство или престъпление на НКС на СДС начело с Желю Митев Желев беше признаването на фалшифицираните избори 1990. Никоя сила на света не можеше да принуди СДС да ги признае, напротив, това беше златен шанс за всенародно въстание, за което тогава имаше достатъчно социална енергия, при което фалшифициралата изборите БСП да бъде разпусната и забранена и с комунизма в България да бъде свършено веднъж завинаги. Впрочем при добра организация СДС можеше да не допусне фалшификациите. Методи Спасов пише по този повод:
„Вярно е, че през 1990 г. СДС бе една съвсем нова и без достатъчен опит организация. ПЕТКО СИМЕОНОВ, КОМУТО БЕ ВЪЗЛОЖЕНО РЪКОВОДСТВОТО НА ИЗБОРНИЯ ЩАБ, НЕ ПОЛОЖИ НИКАКВИ ГРИЖИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕ ОТ СТРАНА НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НАРУШЕНИЯ. Той не привлече в помощ юристите, които многократно предупреждаваха за пролуките в Закона за изборите. При по-добра организираност можеха да се осуетят по-голямата част от богатия арсенал на използваните в изборите манипулации, а резултатът да бъде съвсем различен.”
А за изборите 1991 и СДС-тиретата:
„Статистиците отбелязаха, че ако дори половината от тях (разпилените гласове) бяха останали в СДС, той щеше да разполага с абсолютно мнозинство в новоизбрания парламент и така щяха да бъдат спестени за българския народ политическита катаклизми и петгодишната реставрация на комунистическата власт.”
Въобще ако лидерите на СДС бяха на място, България нямаше да изгуби толкова историческо време. От последните 22 години СДС управлява общо 5 години. Останалите 17 години бяха, така да се каже, изгубено време. Така че България днес не живее в 2011, а един вид в 1995 година. Останалите години спокойно можем да не ги броим. Те не само че не бяха прогрес, а в много отношения регрес.
Разбира се, най-общата причина за всичко това не е българската специфика, а сценарият, разигран от Москва в цяла Източна Европа за „рухване” на комунизма, от който Петко Симеонов и Co. съзнателно или несъзнателно бяха част. Както казва чешко-американският кинематографист Robert Buchar:
„Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив...“
А Анатоли Голицин пише:
„Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати...Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.”
Темата е безкрайна, но спирам дотук и в заключение ще кажа:
Г-н Симеонов днес се е оттеглил от политиката в частния живот след „добре свършената работа”, но той волю-неволю с много голяма вероятност в близко бъдеще ще получи още един шанс да заеме политическа позиция, а именно при наближаващата Трета световна война между Русия и Китай, от една страна, и Запада начело със САЩ, от друга. Защото без той и другите въвлечени в сценария да го знаят, понеже бяха повече или по-малко слепи оръдия на Москва, именно това беше замисълът на перестройката, либерализацията и „колапса” на комунизма – в действителност да бъде измамен Западът и поставен на колене. Този сценарий се намира в своята заключителна фаза и в близките 5 години вероятно ще се изпълни. Когато този конфликт избухне с пълна сила, ще стане безпощадно ясно кой кой е и на коя страна стои. Тогава няма да има СДС-тирета – ни риба, ни рак, нито демокрация, нито комунизъм. Няма да има „центризъм” и „неутралност”. Тогава въпросът ще бъде поставен ребром: или си с НАТО, или с Москва и Пекин и tertium non datur. Нека всеки още отсега добре си помисли на коя страна ще застане.
В този смисъл предстоящите президентски избори ще са много важни, защото следващият български президент вероятно ще бъде българският военен президент. При всички кандидати си задавайте въпроса: на кого мога да имам пълно доверие? Зашото е възможно развитие, при което българският президент като главнокомандващ въоръжените сили още в първите дни на конфликта по силата на тайни, устни уговорки да смени лоялността към НАТО с лоялност към Москва.
A за религията да добавя: за съжаление не всички християни и мюсюлмани са така толерантни като г-н Грънчаров. Всъщност Калин Янакиев, който е малко християнски фундаменталист, е донякъде прав: истински вярващият християнин не може да бъде безкрайно толерантен към другите религии, защото той все пак е убеден, че неговата религия е единствената истинна. В този смисъл в очите на вярващите религиите чисто логически не може да са абсолютно развнопоставени. Все пак една (собствената) религия трябва да е „правилната” и да бъде наложена на всички – било мирно, било със сила. И точно това наблюдаваме в историята. Но като цяло политеистичните религии по правило са по-толерантни, отколкото монотеистичните.
Същото може да се каже и за войнстващия, догматичен атеизъм като например марскизъм-ленинизма. Той неслучайно преследва религията. Не може да бъде другояче, ако си догматично убеден, че няма Бог.
Затова ако бъдем честни, трябва да признаем, че единствената политически и обществено безопасна позиция са агностицизмът и скептицизмът. Не е имало конфликт или сблъсък в историята и смело можем да кажем, че никога няма и да има конфликт или война, предизвикани от агностици или скептици,защото е ясно, че не може да се води война в името на съмнението и незнанието.
Конституцията е основополагащият закон на една държава.В нея се уреждат най-важните отношения между институциите и хората.Тоест кой какви позиции може да заема без да нарушава правата на останалите.Това е казано накратко.Защото всеки индивид се опитва да разшири своето поле на влияние за сметка на другите и ако има възможност го прави.Могат да се дадат стотици примери в тази насока.Например след 10-ти ноември номенклатурата се възползва от неподготвеността на народа за демократичните промени.Ето ви и чл.5,ал.3: "Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му."Значи на случилото се преди 1989 г. да му турим пепел.И така и стана.Но нека караме по ред на номерата.
Седмото Велико Народно събрание беше създадено в резултат на едни съмнителни откъм легитимността си избори.В него БСП имаше мнозинство.Групата на 39-те беше против приемането на конституцията и напусна.Но по-голямата част от тогавашното СДС се обяви за.Соломон Паси подписа с нарочна депеша,понеже спешно му се налагало да отсъства от България.А поетът Йосиф Петров(Бог да го прости) чукна чаша шампанско с Нора Крачунова.Петър Дертлиев пък(Мир на праха му) се прегърна с Александър Лилов.Сега да разгледаме положението,залегнало в чл.117,ал.2: "Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона."На практика това означава,че никой не може да контролира работата на прокурорите.Единственото право на Висшия съдебен съвет е да ги повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност.Обаче с навършване на петгодишен стаж като прокурор и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет,прокурорите стават несменяеми.Главният прокурор се назначава от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години.Президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение.Значи в този период от седем години главният прокурор не може да бъде отстранен,дори и да се окаже невменяем.Поне една година той ще продължава да заема поста си.В същото време е член по право на Висшият съдебен съвет,който се състои от 25 човека.Бойко Борисов даде на прокуратурата срок от шест месеца,за да покаже резултати в борбата с организираната престъпност.Ами ако не покаже,тогава какво ще прави?Ще трябва да премине към приемане на нова конституция.
Нека видим и постановката,намираща се в чл.158,ал.1: "Великото Народно събрание приема нова Конституция."Така процедурата се усложнява много.Депутатите трябва да са истински апостоли,за да си прекратят сами предсрочно правомощията и да насрочат избори за Велико Народно събрание.А и е необходимо мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
Според мен e много вероятно да се стигне дотам.Народните избраници трябва да се стягат още отсега.Чакат ги тежки дни.Иначе ще продължат по утъпкания път на всенародното веселие,което цареше при управлението на Тройната коалиция.
Написаното по-горе за необходимостта от нова конституция е публикувано в моя блог на 30 Юли, 2009 г.
Публикуване на коментар