Под публикацията на г-н П.Симеонов със заглавие „НАЗНАЧЕНАТА“ ОПОЗИЦИЯ (отговор на Руслан), по която се разгоря спор между мен и негова милост, днес гледам, че се е появил и друг участник в дискусията, именно лице, именуващо се Stanko Georgiev; ето какво пише тоя човек, а по-долу също давам и своя отговор до него:Всъщност ако има някаква порочна практика, тя е у самите нас, българите. Някак си българинът е свикнал само да обвинява, а не да се бори за светлото бъдеще. Много е лесно да си стоиш в къщи и да коментираш кое е правилно и кое не.
Навремето Левски са го карали към София да го обесят и са го охранявали няколко пазачи. Защо на никой не му е станало жал за него? Защо не са се събрали 20-30 човека да го освободят? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. [Прочети >>>]
Как да си купя книгата?
3 коментара:
На този господин ще възразя първо за Левски. Не знам откъде се е взел този упорито повтарян мит за 20-те или 30-те човека, които са можели просто ей така да „освободят” Левски. Вярно е, че този вариант е бил разглеждан от съратниците на Левски. Това би било хубав сюжет за холивдуски филм, където има много такива чудодейни освобождавания, например във филмите за Робин Худ или в „Кет Балу”, но всъщност е нереалистичен. Османската империя е била напълно функционираща държава с администрация, полиция и т.н. и подобни романтични авантюри не са имали големи шансове за успех. Забележете как например почти всички оцелели участници в Априлското въстание впоследствие са заловени. А защо сега не се съберат 20-30 кюрди в Турция и да освободят Абдулах Йоджалан?
Колкото до участниците на Кръглата маса, те в по-голямата част бяха подставени лица на БКП и нищо не рискуваха. На Кръглата маса БКП фактически преговаряше със самата себе си. Освен това чисто технически демократите направиха грешка, като се съгласиха да преговарят с БКП, а не с правителството. С това те легитимираха БКП, а трябваше да преговарят с изпълнителната власт, с Министерския съвет, т.е. не с Александър Лилов, а с Георги Атанасов. Няма значение, че БКП беше партията, излъчила правителството, нали партията вече уж не беше държавата. Исканията трябваше да се отправят не към Партията, а към кабинета. Освен това както отбелява Филип Димитров, СДС не постигна почти нищо на Кръглата маса, защото почти НИЩО НЕ ПОИСКА.
А човекът, обикновеният българин от улицата беше всъщност движещата сила на промяната в България. Няма какво да обвиняваме българите, а трябва да им благодарим. Пламен Даракчиев:
„Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите.”
Веселина Рашеева:
„Сценарият всъщност беше ние да сме като днешната Беларус. Само че софийският народ и този в още няколко големи града излезе на улицата и две години не се прибра. Така че нямаше начин да се изпълни този сценарий. Нямаше да спорим за Белене, защото атомната централа отдавна щеше да бъде построена – полезна или не – не мога да кажа. Това се отнася и за много други неща. Да не говорим за НАТО и Европейския съюз.”
Депутатите от СДС,които във Великото Народно събрание подписаха конституцията,носят голяма вина пред българския народ.Те се прегърнаха и се целунаха с комунистите,а след това пиха искрящо шампанско.
Г-н Грънчаров, първо искам да ви се извиня, че съм ви обидил.
Хората са различни и едни се раждат лидери, а други просто граждани, които обаче не отричам, че са будни. Един лидер винаги си плаща цената за това, че е на трибуната, но го прави за онези пред нея, защото, ако не го направи тях няма да ги има. Все някой трябва да плати цената, за това, че има различно мнение. Но е лошо, когато след това се обвиняват само тези на трибуната, а още по лошо е когато го правят хората, който са били пред нея. Аз съм бил много малък тогава, за да съм бил по митингите през 1989 г. , но ако бях там щях да уважавам хората, които са там и до днес. Аз не се съмнявам, че сте мислещ човек и разбирам болката ви. Но разберете едно, ако не сме единни и не държим един на друг, нищо няма да постигнем. Защо да се обвиняваме и да се делим на хора от трибуната и хора от народа? Защо да обвиняваме, без доказателства и то собствените си хора? По думите ви разбирам, че сте велик човек, но когато един истински мъж се бори за нещо, той се бори истински, без да мисли за себе си, без да вярва на провокации, вярва само в себе си и хората, които споделят неговите идеи. Хората от Кръглата маса все пак произлизат от народа, не всички са маскари. Политиката е мръсна игра и понякога те очернят, макар да не заслужаваш. Прави го опозицията, за да продължи да съществува, за да те провали. Но, ако хората продължат да вярват в теб тя няма да успее. Ние в момента правим точно това, повярвахме на опозицията, че хората ни са черни. Позволихме и да победи. Не поддържайте това г-н Грънчаров, не позволявайте усилията ви сред народа да останат напразни. Не им давайте да победят, направете го отново заради нас младите. Знам, че можете. Аз вярвам във вас. Още веднъж ви се извинявам, мисля, че и вие трябва да се извините на г-н Симеонов, защото ние сме съюзници в името на свободата, а не врагове. Тези, които искат да сме врагове вече нямат власт над нас. Времето е наше г-н Грънчаров.
Stanko Georgiev
Публикуване на коментар