Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 22 юни 2011 г.

Мъртъв ли е комунизмът, може ли да има връщане назад?

България и посткомунистическите страни могат да се "оправят" само, ако в тях се установи поне 20 годишна дясна, антикомунистическа диктатура. Защо? Защото:

Ето какво казва чешкият дисидент Петър Цибулка в отговор на въпроса:

Мислите ли, че тайните комунистически структури, които задкулисно контролират чешката държава, работят с Москва?

Цибулка: Абсолютно! Управниците в чешката република в последните 12 години (2001) са свързани с комунистическата партия на Чехословакия, както и с цивилните и военни тайни служби. Приватизацията на бившата държавна собственост и имоти бяха организирани само от тези хора... В 12-те години от т. нар. „кадифена революция” не беше заловен, разкрит или арестуван нито един шпионин на КГБ-ГРУ. Нито един комунистически престъпник не беше осъден за престъпленията срешу народа на тази страна... Именно президентът Хавел предложи юридическа приемственост с предходния комунистически режим, която направи невъзможно съдебното преследване на комунистическите престъпления... Ситуацията в другите бивши членки на Варшавския договор е същата... Опасявам се, че комунистическите и посткомунистическите структури вече са взели под контрол Европа. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.

5 коментара:

Томи Томев каза...

А защо ли този автор отново е анонимен?
Комунизма, като обществено политическа система, рухна тотално и се провали навсякъде и от всякъде, защото влезе в противоречие с основни икономически закони, влезе в противоречие и със законите за естественото развитие на човечеството.
Но не са рухнали вечните имперски амбиции на Русия за владеене на колкото си може повече от света , ако може и целият свят. Затова тази държава винаги е използвала примамливи доктрини за да заблуждава хората и света с цел поробване. Комунизмът е една от тези доктрини. Време е за следващата, а тя е теорията за голямата конспирация.

Анонимен каза...

Мисля, че анонимността не би трябвало да е чак толкова голям проблем. Всъщност няма нищо тайнствено и няма нищо за криене, просто интернет дава тази възможност. В крайна сметка обаче важни са идеите, а не личносттта зад тях. Искам обаче специално да благодаря на г-н Грънчаров за вниманието и публикуването на моите постове.

Все пак бих предупредил за по-голяма предпазливост при твърдения от рода на „Комунизмът като обществено политическа система рухна тотално и се провали навсякъде и отвсякъде, защото влезе в противоречие с основни икономически закони, влезе в противоречие и със законите за естественото развитие на човечеството.”

За „рухването” на комунизма все още е известно далеч не всичко. Реномираният американски политолог Леон Арон наскоро публикува статия, оазглавена „Всичко, което мислите, че знаете за колапса на Съветския съюз, е погрешно” (Everything You Think You Know About the Collapse of the Soviet Union is Wrong - http://www.aei.org/article/103750).

Според Арон дори най-добрите западни познавачи на Съветския съюз са били напълно изненадани от неговото рухване. Защо? В първата част на статията той прави много добър анализ на късния СССР и според мен правилно стига до заключението, че за колапса на Съветския съюз не е имало НИКАКВИ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПРИЧИНИ. Природният и човешки потенциал на СССР през 1985 е бил същият като през 1975. Стандартът на живот наистина е бил много по-нисък, отколкото в Източна Европа, да не говорим за Запада. Дефицит, купони, опашки и остра бедност са били широко разпостранени. „Но Съветския съюз се беше сблъсквал с много по-големи трудности и се беше справял, без да отстъпи нито на йота от контрола си над обществото и икономиката, камо ли да се откаже от него.”

Анонимен каза...

По-нататък:

„Нито пък имаше ключов икономически параметър преди 1985, който да сочи бързо влошаване. От 1981 до 1985 БВП макар и по-бавно, отколкото през 1960-те и 1970-те години, но все пак растеше средно с 1,9% годишно.”

Падането на цените на петрола причинява загуби на СССР, но в 1972 те са много по-ниски, отколкото в 1985, но СССР не рухва. Стагнация има, но тя НЕ Е ДРАМАТИЧНА. Нито пък Америка е катализаторът. Рейгън упражнява натиск върху периметъра на империята в Третия свят, но това далеч не е фатално. Големият съветолог Адам Улам, автор освен всичко на крупното и вече класическо изследване „Болшевиките”, пише: „Ние сме склонни да забравяме, че в 1985 нито едно правителство на голяма държава на света не изглежда толкова стабилно във властта, както това на СССР.”

Втората част на анализа на Арон обаче според мен е слаба и направо погрешна. Според него въпреки че СССР бил стабилен, се появил един добър чичко-товарищ Михаил Сергеевич Горбачов, който заедно със съратниците си „реформатори” като Александър Яковлев и Едуард Шеварднандзе решил, че е време за гласност и перестройка. Причината за това била, представяте ли си, МОРАЛЕН обрат у комунистическите лидери! Те били станали добри и не искали вече репресии и насилие! Това според мен са басни за наивници. Ако Горбачов, Яковлев, Шеварднандзе и компания искаха да дадат истинска гласност и свобода на народите на СССР и Източна Европа, те нямаше да живеят и 24 часа.

Истината е, че тези действия на ръководството на СССР не бяха изненада поне за един, всъщност поне за двама анализатори и бяха предсказани от тях. Най-точно и подробно те са описани в книгите на беглеца от КГБ Анатоли Голицин. Според Голицин комунистите много отдавна са разбрали, че не могат да победят капитализма чрез фронтална атака и затова още в периода 1957-60 разработават гъвкав дългосрочен план, включващ в крайната фаза и фалшива, мнима либерализация на Източния блок. Тази фалшива, мнима либерализация има за цел да доведе до РЕАЛНОТО рухване на капитализма. Така че не комунизмът е рухнал, той само се е променил козметично, за да постави Запада на колене.

Съзнавам, че това мнение не е стандартното мнение на Изток и Запад. Далеч съм от всякакви конспирологични теории и не вярвам в световната конспирация и пр. Но за комунистическата конспирация има ясни емпирични, проверяеми данни, например книгите на Голицин, които се състоят от разсекретени негови меморандуми до ЦРУ. Така че не бързайте да ме обявявате за луд или некомпетентен. Всъщност рано или късно тази теория ще бъде подложена на емпирична проверка. Не знам точното разписание на Москва и Пекин, но мисля, че стратегията на комунистите ще се изпълни в рамките на следващите години. Както се казва, за съжаление ще разберем дали това е вярно едва, когато вече ще е късно.

Томи Томев каза...

Няма смисъл да повтарям това което написах по горе, затова го прочетете още веднъж и се опитайте да разберете какво точно искам да кажа.

Анонимен каза...

Много внимателно прочетох написаното от Вас, но ще е хубаво и Вие да прочетете и вникнете в написаното от мен. Ние по принципи сме от една страна на барикадата и сме съмишленици-антикомунисти, разликата е, че Вие приемате рухването на комунистическата система за чиста монета и смятате, че либералният капитализъм е победил в съревнованието на системите, Западът е спечелил Студената война и - във фукуямова терминология - предстои „краят на историята”, колкото и да ритат срещу това Москва и Пекин. Аз обаче, познавайки комунистите, тяхната история, идеология и методи, съм скептичен и съвсем не съм сигурен в това. Тази картинка ми изглежда прекалено хубава и идилична, за да е вярна. Мисля, че краят на историята ще трябва да почака още малко.

Между другото бих възразил от чисто философска гледна точка на някои Ваши формулировки, особено на „законите за естественото развитие на човечеството”. Маркс смята, че е открил такива закони на общественото развитие (исторически материализъм). Повечето други философи и социолози обаче или отричат наличието им, или са агностици по отношение на тяхното същестуване. Разбира се, битуват схващания като това например, че свободата рано или късно побеждава несвободата, но в действителност няма такъв закон. В по-голямата част от своята история човечеството е живяло в несвобода.