След окупацията на България от съветската армия на 9.9.1944 г. в страната е създадена МВР - народна милиция. Изцяло по съветски модел и със съдействието на съветски специалисти, включително платени на българска служба. Изградени са и структурите на сигурността - външна и вътрешна. Челният опит на ЧК, ОГПУ и НКВД е безценен и много резултатен!
Юмрукът на ВКП(б) - най-престъпната организация в човешката история, пуска своите ракови метастази в България със същата цел както в СССР, така и навсякъде, където са „освобождавали“ братски свои народи. Основна цел – сигурност на властта и борба с вражеските елементи. А те не бяха малко.
Десетки хиляди жертви даде и България, а тези престъпления останаха ненаказани!! Смея да твърдя, че у нас никога не е имало сериозна, професионална криминалистика на световно равнище. Всеки беше виновен до доказване на противното, а и с тази презумпция за виновност не се изискваха особени доказателства. Статистика нямаше - тя беше секретна. Показания и признания се придобиваха чрез насилие! (ОЩЕ >>>)
Юмрукът на ВКП(б) - най-престъпната организация в човешката история, пуска своите ракови метастази в България със същата цел както в СССР, така и навсякъде, където са „освобождавали“ братски свои народи. Основна цел – сигурност на властта и борба с вражеските елементи. А те не бяха малко.
Десетки хиляди жертви даде и България, а тези престъпления останаха ненаказани!! Смея да твърдя, че у нас никога не е имало сериозна, професионална криминалистика на световно равнище. Всеки беше виновен до доказване на противното, а и с тази презумпция за виновност не се изискваха особени доказателства. Статистика нямаше - тя беше секретна. Показания и признания се придобиваха чрез насилие! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар