Глобализацията може да се обсъжда безкрайно, има много спорни моменти по отношение на нейната дефиниция, аспекти, история и т.н. Можем да хвалим и критикуваме този феномен, но засега само няколко забележки като основа за размишления:
Каквото и да мислим за глобализацията тя е по-малката злина в сравнение с подценяваната опасност от възкръсналия комунизъм, който всъщност никога не е умирал. Цялата операция „гласност” и "перестройка" беше една гигантска манипулация, вдъхновена от лениновата Нова икономическа политика за заблуда на Запада и неговото поставяне на колене. Западът наивно смята, че глобализацията постепенно ще направи страни като Русия и Китай част от западния свят и културен кръг и че те в крайна сметка ще възприемат западните ценности. Това е и тезата на Франсис Фукуяма за окончателната победа на либерализма и „края на историята”. Често се смята, че финансите управляват света и времето на оръжията е отминало. Но както отбелязва руската историчка Марина Калашникова:
„Западът се надява на това, че жадността (алчността) на руските елити ще държи Кремъл в юзда. Но това е глупаво тщеславие. Мао Цзе Дун някога беше казал, че политическата власт "идва от дулото на оръжието". По такъв начин логиката на Кремъл е нерушима: нека Западът да си остави своите нищо не струващи пари. Москва ще има оръжие и, в края на краищата, именно Москва и нейните съюзници ще контролират всичко. Либералите могат да вярват, че техните протести и призиви за хуманност се явяват техни главни козове. (ОЩЕ >>>)
Каквото и да мислим за глобализацията тя е по-малката злина в сравнение с подценяваната опасност от възкръсналия комунизъм, който всъщност никога не е умирал. Цялата операция „гласност” и "перестройка" беше една гигантска манипулация, вдъхновена от лениновата Нова икономическа политика за заблуда на Запада и неговото поставяне на колене. Западът наивно смята, че глобализацията постепенно ще направи страни като Русия и Китай част от западния свят и културен кръг и че те в крайна сметка ще възприемат западните ценности. Това е и тезата на Франсис Фукуяма за окончателната победа на либерализма и „края на историята”. Често се смята, че финансите управляват света и времето на оръжията е отминало. Но както отбелязва руската историчка Марина Калашникова:
„Западът се надява на това, че жадността (алчността) на руските елити ще държи Кремъл в юзда. Но това е глупаво тщеславие. Мао Цзе Дун някога беше казал, че политическата власт "идва от дулото на оръжието". По такъв начин логиката на Кремъл е нерушима: нека Западът да си остави своите нищо не струващи пари. Москва ще има оръжие и, в края на краищата, именно Москва и нейните съюзници ще контролират всичко. Либералите могат да вярват, че техните протести и призиви за хуманност се явяват техни главни козове. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар