Публикацията ми от вчера със заглавие В гербовашкото МВР открито говорят за мечтата си България да бъде върната към "блаженото време" на комунизма! предизвика, както и можеше да се очаква, дискусия във Фейсбук; в нея, разбира се, се отличи бойкоборисовиста с чисти комунистически убеждения Зюмбюлев; наложи се да се намеся и аз; ето основното от тази дискусия, давам го и тук, та да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Simeon Novakov: Що да гледаме клипчето? Нека най-после проумнеем действителността, ако можем, ако искаме, ако желаем да сме свободни граждани. Щом този тип има наглостта да си бръщолеви носталгично по онова време, за онова време, значи работата не е добре. Идват избори разни - не ходете, хора, за риба или за гъби, а излезте и гласувайте за когото трябва. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" е казано. Нито ЕС, нито Америка ще ни помогнат ако не се съферясаме навреме. Времето е в нас и ние сме във времето - е казал Левски. Ама кой ти слуша тия гениални слова?! Ние слушаме Цецко и бат Бойко. Това е положението, Минке. (ОЩЕ >>>)
Simeon Novakov: Що да гледаме клипчето? Нека най-после проумнеем действителността, ако можем, ако искаме, ако желаем да сме свободни граждани. Щом този тип има наглостта да си бръщолеви носталгично по онова време, за онова време, значи работата не е добре. Идват избори разни - не ходете, хора, за риба или за гъби, а излезте и гласувайте за когото трябва. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" е казано. Нито ЕС, нито Америка ще ни помогнат ако не се съферясаме навреме. Времето е в нас и ние сме във времето - е казал Левски. Ама кой ти слуша тия гениални слова?! Ние слушаме Цецко и бат Бойко. Това е положението, Минке. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар