Политическата чалгария на управляващите не може да замести нуждата от смели политически решения и действия

Из България се пролетаризира

Написа: Иван Костов за в-к Сега, Понеделник 22 Август, 2011

... Предишното правителство пренебрегна сигналите на кризата и си позволи престъпно бездействие, но не посмя да посегне на фискалния резерв и той остана значителен.

Сегашното правителство реагира така: последните две години покри дефицита с пари от фискалния резерв и го изчерпа; прехвърли част от проблемите на бюджета върху данъкоплатците, увеличавайки местните данъци, таксите и осигуровките за домакинствата с повече от 50 на сто; намали някои разходи, без да осъществи структурни реформи; опитва се да стимулира инвестициите само с публични инфраструктурни проекти; принудено от профсъюзите повиши минималната заплата и някои пенсии, без да има бюджетна възможност за това. Правителството твърди, че не е вдигнало данъците и не е допуснало намаляване на доходите, но както показват фактите нито едното, нито другото е вярно.

За разлика от първата вълна на кризата сега правителството няма фискален резерв и това го прави по-безпомощно; слабата държава облага слабите данъкоплатци, защото е в състояние да събере данъците само от тях; рязането на ленти не може да замести политиката, стимулираща истинската инвестиционна активност; минималното вдигане на доходите на социално слабите е обречен опит за ограничаване на щетите от кризата. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo