В своя коментар Първанов под и(нди)гото на посредствеността и самохвалството г-н Иво Инджев пише:Докато кандидатите за президент се помайват, настоящият такъв масирано бомбардира публиката с автореклама, сякаш самият той отива на избори. Пусна в ход всички възможни умилителни средства: от съпругата Зорка до вълчицата Зорница. Така научихме как скромната му съпруга си кара 20 годишният голф и дори качва стопаджии (това е същият автомобил, размахван от семейството като свидетелство за скромност, но е всъщност подарък от един митничар през лятото на 1996 г., както подробно съм описал случая в „Президент на РъБъ”). Чухме също и мелодраматични нотки за едва ли не досадата на семейството да живее в държавна вила, напускайки уюта на жилището в квартал „Красна поляна” в София (което пък, пак в книгата си, съм споменал като безвъзмездно ремонтирано пак по онова същото време от фирма с участието на семейния приятел Владимир Лазов, оказал се собственик по документи на едни мезонети в квартал „Гоце Делчев” в столицата).
Такова е началото на коментара на г-н Инджев, а ето сега и заключителното твърдение в него, което според мен е главният акцент в него: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар