Българите имат всички основания да бъдат русофоби - защото няма събитие в по-новата българската история, в което Русия да не е играла зловредна роля. Дори да допуснем, че Освобождението 1878 г. е било безкористен акт – което то безусловно не е! - то последвалото отношение на Русия към България е напълно достатъчно за да елиминира всякаква благодарност от страна на българите.Изключително злополучно е освен това, че поради една историческа случайност комунизмът побеждава тъкмо в Русия и още една нещастна случайност е, че тъкмо Русия-СССР успява да окупира България през 1944 г. и да наложи комунизъм в страната. Така че българите имат всички основания да бъдат както русофоби заради ролята на Русия преди 1917 г. на Балканите, така и русофоби заради ролята на Русия-СССР след 1917 г. и особено след 1944 г. в България.
След 1944 г. всъщност е по-правилно да се говори за комунистофобия, а не за русофобия, защото ако Бразилия или Индонезия беше голямата комунистическа страна за всички демократи щеше да е правилно да са бразилофоби или индонезиофоби. А комунистите са русофили не защото „обичат” Русия, а защото отъждествяват Русия с комунизма.
Всъщност те са „комунистофили”, а не русофили, още повече че Русия е мултиетническа държава, в която наистина доминира руският етнос, но където живеят още много други народности (вкл. волжски и кавказки българи), голяма част от които нямат нищо общо с руснаците нито етнически, нито езиково, нито културно, нито религиозно. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар