Нещо, което прочетох на едно място и с което съм на 100% съгласен; истината по много от най-горещите въпроси от нашето време по-добре едва ли може да се каже:
... Този надпис с името на музея на "социалистическото изкуство" може да бъде измислен или от някой перверзен мозък, или от пълен глупак, или от тайните служби на Държавна сигурност. Това е опит да ни се покаже отново колко щастливо е било тъй нареченото социалистическо минало.
Не може да наредиш в градината бюстовете на "велики" водачи, създадени насила или по желание – няма значение, с които беше осеяна страната, сред тях 20-тонни фигури на Георги Димитров и Ленин, и там да сложиш и творби на големи български автори, които въпреки диктатурата през това време, наречено социализъм от създателите на този музей, са творили изкуство...
... Вместо тези скудоумия да намерят едно широко поле, да го оградят с телена мрежа и да ги наредят там – който иска да отиде на екскурзия, да си плати вход и да си гледа. Но да нарекат музей в София на социалистическото изкуство, да ни убеждават, че сме живели в социалистическо общество, а не в диктатура, е гавра. Непрекъснато правят подмяна, и то по изключително дебелашки начин... (ОЩЕ >>>)
... Този надпис с името на музея на "социалистическото изкуство" може да бъде измислен или от някой перверзен мозък, или от пълен глупак, или от тайните служби на Държавна сигурност. Това е опит да ни се покаже отново колко щастливо е било тъй нареченото социалистическо минало.
Не може да наредиш в градината бюстовете на "велики" водачи, създадени насила или по желание – няма значение, с които беше осеяна страната, сред тях 20-тонни фигури на Георги Димитров и Ленин, и там да сложиш и творби на големи български автори, които въпреки диктатурата през това време, наречено социализъм от създателите на този музей, са творили изкуство...
... Вместо тези скудоумия да намерят едно широко поле, да го оградят с телена мрежа и да ги наредят там – който иска да отиде на екскурзия, да си плати вход и да си гледа. Но да нарекат музей в София на социалистическото изкуство, да ни убеждават, че сме живели в социалистическо общество, а не в диктатура, е гавра. Непрекъснато правят подмяна, и то по изключително дебелашки начин... (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар