Под публикацията от вчера със заглавие Ако искаш да затрием окончателно демокрацията си, гласувай за човека на Боко! гневен човек на име "MEBELBOX" задава ето следния въпрос-реплика:Коя Демокрация ще затрием?! На Филип, на Костов или на царя? Дайте някакъв довод за последствията за тези, които ще гласуват „за човека на Боко“.
Сметнах за нужно да отговоря на този човек; ето какво му написах в отговор на въпроса му:
Г-не, отговарям Ви така: хората, които ще гласуват за човека на Боко, ще понесат всичките последствия от недообмислената си, да я наречем направо глупава постъпка, но за жалост, същите тия последствия ще понесем и ние, дето няма да гласуваме като вечно склонното да се лъже, а след това горчиво да се разкайва мнозинство. За жалост при демокрацията побеждават винаги тия, които са много, а не тия, които са прави.
Но трябва да се направи така, че и разбирането на тия, дето мислят различно, т.е. дето са прави - мнозинството пък, както е известно, никога не може да уцели "вярното" и "правилното" и вечно греши, това поне се доказва от опита на цялата история! - да започне да тежи и да се взема предвид. Ний сме страна на лъжата, тук, у нас, лъжльовците триумфират и побеждават, тях народът носи на ръце, а ония, които имат дързостта да кажат истината, биват ругани, плюти и обявявани за "злостни врагове". Да, у нас мнозинството предпочита сладката лъжа, а бяга като дявол от тамян от истината, тук, според мен, е корена на нашата българска трагедия. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар