Майчице мила, какво ли ще стане ако Б.Борисов наистина падне на мач и си счупи не крака, а челюстта?!

Изборите минаха и заминаха, дойде златното време на анализаторите. Ще ни обяснят най-красноречиво и многословно защо всичко е станало така, както е станало, или, ако мога да използвам известната метафора на Волтер, "ще ни докажат най-убедително, че овцата е червена защото е... червена": виж, примерно, това или пък това, а защо пък не дори и това. Многословието обаче винаги е било израз на нечиста съвест; истините, които движат живота ни, за изненада на премъдрите ни анализатори, са твърде прости.

Ето по този начин се разгадава загадката защо простото, примерно, Боко Борисов и ГЕРБ, се налага да бъде обяснявано от умното и ученото, а не, както подобава да бъде, да е обратно: простото да догонва сложното. За жалост, както излиза, у нас най-адекватни на потребностите на живота, са примитивите, мъдрословната интелигентност, уви, все повече изпада в безсилие - понеже се е откъснала от реалностите на същия този живот.

Аз много съм участвал в такива "обяснително-тълкувателни кампании", посветени на предишни избори - като се почне още от зората на демокрацията ни - та по тази причина съм преситен от този поток на умните словоизлияния. У нас, за жалост, животът си тече сякаш напук на предписанията на ума - и препоръките на умствения ни елит, доколкото изобщо го имаме. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo