Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Руската лудница гласува за Путин, а нашата?



По публикация на Н.Гюрова Рабфак - "Наш дурдом голосует за Путина"

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Ние сме склонни да обвиняваме руснаците, че гласуват за Путин, но истината е, че при него те живнаха икономически след разрухата на Елциновата епоха. Впрочем това беше и задачата на Елцин – да отврати руснаците от демокрацията, та отново да може да се „закручивать гайки”. Освен това Путин формално е „десен”, антикомунистически политик. В СССР-Русия през 1991 станахме свидетели на нечувано и зрелищно събитие – самозабраната на КПСС. След като организира „мирните революции” в Източна Европа, самият СССР оставаше нереформиран с КПСС начело. За да убедят Запада, че и СССР тръгва необратимо по пътя на демокрацията, московските стратези и политтехнолози се решиха на смела, мащабна стъпка – инсцениран преврат, „разпад” на СССР и забрана на КПСС. Няколко високопоставени комунистически функционери бяха убедени да жертват репутацията си в името на стратегията и да инсценират неуспешния пуч. Оттогава Русия се управлява само от некомунистически и дори „анти”комунистически партии, но в действителност всички знаем, че това са производни на КПСС, които се явяват под различни етикети. Това показва, че дори когато в посткомунистическите страни формално вече няма влиятелна компартия (КПРФ на Зюганов засега няма шансове да дойде на власт, тя е само декорация, плашило за Запада и отдушник за сталинистите, на които трябва да бъде предложено нещо), това не е гаранция за успех на трансформацията и пример за това е именно Русия.