Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Чудесно. Брамс е велик, наистина с неславянска, а немска чувственост и чувствителност, но затрогващ. Скромността украсява човека, но я да блесна малко с ерудиция: Брамс, Шуман, Шопен, Лист и другите големи романтици са супер. Много обичам и Първия концерт за пиано на Брамс, има доста записи в youtube, например с легендарния Артур Рубинщайн, тук вече на преклонна възраст:
http://www.youtube.com/watch?v=r4g3v_h3_sU
Любимият ми момент е встъпването на пианото в паралелни терци и сексти с красива мелодия, представляваща сякаш поредица от въздишки след дългата драматичната оркестрова интродукция.
Това е тип „голям симфоничен концерт”, засяга общочовешки теми и не бива да бъде стесняван прекалено, но явно е вдъхновен от потреса на Брамс от психическото заболяване на Роберт Шуман (сифилистично, както знаем днес, но тогава това още не е било известно на медицината) и любовта на Брамс към Клара Шуман.
Интересно е, че от самия Брамс съществува кратък легендарен запис на фонографа на Едисон от 1889:
http://www.youtube.com/watch?v=BZXL3I7GPCY
Известно е, че Едисон изпраща емисари в Европа да запишат и други известни личности. Има непотвърдени слухове, че съществува и цилиндър (запис) на самия Лист! Ако се открие някъде, би билo огромна сензация.
А иначе досега продължават споровете дали между Брамс и Клара Шуман е имало интимни отношения. Средна хубост нов филм за Клара Шуман „Geliebte Clara“ с Martina Gedeck в главната роля. Трейлър:
http://www.youtube.com/watch?v=mx-tXSfsqu4
Както се казва: за двама велики мъже – Йоханес Брамс и Роберт Шуман – Клара Шуман представлява центъра на света.
Така че не всичко в България и по света е пошлост и чалга, има и хора, които се интересуват от по-възвишени неща.
Вярно, класическата музика е мъртво, музейно изкуство, още повече че вече съм прослушал и пресвирил всичко съществено по много пъти, но въпреки това продължавам да слушам класическа музика и аз не знам защо. Това е някак си начин или стил на живот.
Публикуване на коментар