Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 18 ноември 2011 г.

Крещящ по грозотата си и отчайващо страшен симптом за духовната смърт на нацията ни!

В Пловдив се задава нов скандал - след като е на път да отшуми простотията с провъзгласяването на Христо Стоичков-Мамата за "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет. Прочее, аз вече писах, че по-скандалното е не че са му дали това почетно академично звание, а истински скандалното е, че с изключение на един - на доц. Ц.Томов - никой друг не дръзна да протестира! А новият скандал е още по-невероятен даже за човешкото въображение: в митрополитския храм "Света Марина" били направили ремонт и "обновление", като върху оригиналните стенописи и фрески отчетата, воглаве с патрона си, именно владиката Николай Московски, били налепили най-кичозна гръцка фототапетна мушама!

Не е за вярване, нали? И аз не повярвах като разбрах, ала ето, истина било, даже и една телевизия тази сутрин излъчи репортаж за скандалната случка. При това Храмът е паметник на културата, но хората ма мутрополита Николай Московски - отбележете, пише се тая дума в случая с "у", и то съвсем неслучайно! - изобщо не се били допитали до Министерството на културата и спешно налепили мушамата! Разбира се, и тук протестира само един човек, художник! Е, може и да има и други възмутени, но не са се обадили. Паството на мутрополита, явно, е кротко и покорно. То не протестира даже когато Николой Московски обилно снабди всички черкви в огромната си духовна област с произведена в Русия църковна утвар, именно със свещници, кандила и прочие, на които на най-видно място се вижда държавния герб на Матушката, именно хищният двуглавий орел, та сега ли ще се размърда да възроптае?! Едва ли, много се съмнявам. Покой и пълно равнодушие владее слабоволния и отчаян от мерзостите народец... (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Bacho Кольо каза...

Предполога се, че прозвището "Николай Московски" трябва да звучи обидно, дори изобличаващо в нечии уши.
На същото основание и аз съм Николай Московски. Но не ми звучи обидно. Поне не повече от "Ангел Ленинградски" ... или пък ако ти харесва "Ангел Ждановски"

Bacho Кольо каза...

П.С. понеже съм се убедил, че много обичаш да разискваш теми, по които имаш само повърхностни познания, ще те ограмотя безплатно. В момента в Светия синод се борят два клана - проруски, воден от Николай Пловдивски и прогръцки, начело с Натанаил Неврокопски.
Логичния ти въпрос би бил : А кой води пробългарския клон?
За съжаление не знам. Май никой.

Анонимен каза...

Всяка религия = отрова.

Milen каза...

Точно така! Възмутително беше и преживяването ни миналата година на посещение в Бачковския манастир: там всичко по-ново от оборудването, особено дървените пана във входната част, резбите (менте-възстановени) по вратите, дръжките и пр., всичко е снабдено с руския хищен двуглав орел!

Анонимен каза...

Преди два месеца с приятелско семейство решихме да посетим Лопушанския манастир. Свято място, което с удоволствие сме посещавали дълги години. Манастира и черквата са едни от най-хубавите в България.Пътуването ни до там, бе провокирано и от приказките за организирани в последно време от игумена на манастира,дядо Сионий, бивш ректор на Софийската Духовна семинария, хомосексуални и пиянски оргии, разбира се не да участваме, или наблюдаваме, колкото да разсеем в себе си слуховете, които се носят.С пристигането ни бяхме разочаровани, защото това не беше същия манастир, който познавахме. Нямаше ги големите липи около манастира, според местните хора, изрязани за палета. Черквата много красива някога, направена като умалено копие на черквата в Рилския манастир, беше застлана върху хубавите каменни плочи с някакви кичозни полирани мрамори, на различни нива, а част от стенописите и каменната зидария измазани с хоросан. Хоросана от някаква появила се влага след ремонта се рушеше и според една женица, която щъкаше наоколо, щели да го къртят до камъните.Набързо се изнесохме от района на манастира с цел да не променим старите спомени за манастира, но тази тъжна картина дълбоко се засели в съзнанието ни. Жалко, че поколенията, никога няма да го видят такъв, какъвто е бил. Даже комунистите, не успяха да го осквернят дотолкова с някакво скромно паметниче в двора, на някаква партизанка, колкото тия.