За Русия е характерно, че има не икономически интереси и позиции в света, а чисто политически, които винаги са я проваляли. И сега Путин не се интересува от населението на Руската федерация. Единственият интерес на Путин е продажбата на газ и петрол на високи цени, политически натиск върху купувачите и транзитиращите региони със заплахата да врътне кранчето в най-неподходящия момент.
Путин се интересува единствено от печалбата на "назначените" от него олигарси и доходите от военно-промишления комплекс. Тъй като държи повечето от Европейските държави в шах с доставките на газ Путин разговаря с всеки от позицията на силата, от позицията на най-силната и мощна държава в света. Последните две са неверни, но засега населението го поддържа във велико-руския му шовинизъм. Обаче тази подкрепа започва да отслабва.
Руснаците искат наистина да са най-великата страна в света, но младото поколение ясно разбира, че това няма никакъв смисъл за техния живот, защото да живееш в най-великия концлагер не е голям плюс за преминалия ти живот. Европа е пълна с руснаци на средна възраст от 31-32 до 40-45 години. Във всеки самолет, в които съм пътувал в Европа, има поне двама или трима представители на "избраните" от елитната класа на Русия да ги обслужват зад граница, които на висок глас без да ги интересува дали смущават някого споделят последните си изжививания от ловен излет, където се е оказало, че руските джипове и ловни оръжия са оставили другите участващи националности да бъдат неудачници.
"А, бляд, наши джипи проходили в най-глубшие пески и грязние дороги, то Мерцедеси, БМВ, Мазда, Хонда, ех, бляд, они все затанули..." или "А когда я витанул новая Ижка суперпозет от чехлом все ахнули..." Или "а наши играли такую музику, ох, Бога ми, мы не заснули до сутра, выпили столько водки и кричали давай, давай все люди около эти места не спали с нами целую ночь... Хаааа! Ха!" (ОЩЕ >>>)
Путин се интересува единствено от печалбата на "назначените" от него олигарси и доходите от военно-промишления комплекс. Тъй като държи повечето от Европейските държави в шах с доставките на газ Путин разговаря с всеки от позицията на силата, от позицията на най-силната и мощна държава в света. Последните две са неверни, но засега населението го поддържа във велико-руския му шовинизъм. Обаче тази подкрепа започва да отслабва.
Руснаците искат наистина да са най-великата страна в света, но младото поколение ясно разбира, че това няма никакъв смисъл за техния живот, защото да живееш в най-великия концлагер не е голям плюс за преминалия ти живот. Европа е пълна с руснаци на средна възраст от 31-32 до 40-45 години. Във всеки самолет, в които съм пътувал в Европа, има поне двама или трима представители на "избраните" от елитната класа на Русия да ги обслужват зад граница, които на висок глас без да ги интересува дали смущават някого споделят последните си изжививания от ловен излет, където се е оказало, че руските джипове и ловни оръжия са оставили другите участващи националности да бъдат неудачници.
"А, бляд, наши джипи проходили в най-глубшие пески и грязние дороги, то Мерцедеси, БМВ, Мазда, Хонда, ех, бляд, они все затанули..." или "А когда я витанул новая Ижка суперпозет от чехлом все ахнули..." Или "а наши играли такую музику, ох, Бога ми, мы не заснули до сутра, выпили столько водки и кричали давай, давай все люди около эти места не спали с нами целую ночь... Хаааа! Ха!" (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар