Излязоха да протестират на припек и алчните бъдещи пенсионери!

Продължава интелигентското мърморене в разни блогове против "неправилните ценности на протестиращите" и прочие. Не трябвало да се протестира така, а трябвало онака, не трябвало да се протестира за това, а за онова. Нямало да подкрепят протестиращите, щото те, представяте ли си, имали дързостта да започнат да протестират без да се допитат до непресекващата неръкотворна "мъдрост" на дървените философи от блоговете. Особено любопитно звучи роптаенето на някои умници против това, че хората си били позволили да протестират срещу увеличаването на годините за пенсиониране.

В тази връзка е твърде любопитна дървената "философия", от която вдъхновява един мастит блогър, именно г-н Иван Стамболов, представящ се в интернет с древноримския псевдоним Сулла, който ни е ощастливил, както виждам тази сутрин, с най-фундаментална статия под епохалното заглавие По-добре рентиери, отколкото пенсионери. Струва си да се прочете това творение на обезпокоения разсъдък на този блогър с древноримска осанка и величавост. Мен лично ме впечатли най-вече ето това патетично построение, което нищо чудно един ден да влезе и в учебниците по празнословие:

"Учуден съм каква дълбока драма произлезе от това дали хората да се пенсионират година по-рано или година по-късно. Заедно с това съм възхитен от страстта, с която хората са готови да отстояват правото си на социални помощи, пенсии и други нетрудови доходи. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo