Боже мили, моята история, моята нова книга сякаш започна да се пише сама: представяте ли си, попадам тази сутрин съвсем случайно на текст, наречен Пролетна импресия с разказ за цъфнали сливи, за баби и за врабчета, който сякаш е писан точно за моята цел и според идеята ми. Това само показва, че книгата ми отдавна е, така да се каже, назряла, т.е. че моментът на раждането й иде. Разбира се, веднага ми хрумва да инкорпорирам тоя текст в пишещата се в момента книга, няма как, длъжен съм да направя това. Нищо че навън е зима - то пък една зима, слънцето така радостно грее и ме зове за разходката, която отлагам, за да попиша още малко! - нищо че откритото есе, както си личи, че е писано за пролетта, няма нищо; в литературата всичко е възможно, стига спойката - идеята - да е налице.И понеже това го има, на мен не ми остава нищо друго освен да сторя ето това, а именно, да препубликувам текста си, който ще заживее в нов контекст, в контекста на една, така да се каже, още нанаписана, но затова пък сякаш сама пишеща се мемоарна книга. Ето, моля, четете, радвайте се заедно с мен; щото предишното есе беше толкова тъжно, а пък това сякаш блещи от радост и настроение; то, прочее, е чудесно продължение на представянето на моите толкова лични, но за сметка на това така съкровени истории; ето, съдете сами:
Пролетна импресия с разказ за цъфнали сливи, за баби и за врабчета
Ура, пролет е вече! Слънцето приятно пече, вятърът лъха и гали лицата, дръвчетата цъфтят, бели като че ли са затрупани със сняг - но уханието показва, че това не е сняг, а безброй бели цветчета! - тревите никнат и зеленеят приятно за окото, пчелите весело жжужат и смучат от цветчетата животворен нектар, птиците се напреварват да пеят химни на Твореца, а пък цялата природа е изпълнена със съкровен трепет пред чудото на творението! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар