В разгара на дискусиите около "съвсем спонтанните демонстрации" - в цели 12 града! - на нашите противници на добива на шистов газ, т.е. противници на енергийната независимост на страната ни от Русия, а след това и на спешното правителствено решение да се забрани не само добивът, а и проучванията дали изобщо разполагаме с такава една ценна суровина, проведох във Фейсбук показателен, направо многозначителен разговор с един "антишистолог"-природолюбител, който се бил почувствал засегнат от моята интерпретация на проблема; ето какво си казахме:
Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И преписвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протестирахте срещу руската машина през последните години? Защото аз и колегите ми от Зелените протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Белене, веднъж на Орлов мост при посещението на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская. (ОЩЕ >>>)
Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И преписвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протестирахте срещу руската машина през последните години? Защото аз и колегите ми от Зелените протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Белене, веднъж на Орлов мост при посещението на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
2 коментара:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/01/30/1755580_vreme_za_diasno-zelena_politika_za_energiina_sigurnost/
Идиот сте вие, Грънчаров, идиот.
Публикуване на коментар