Цялото интервю на Иван Костов пред ДАРИК-РАДИО от вчера, 12 януари, можете да прочете ето тук: Костов: Кое е това правителство, което само си погубва фирмите?!?; а аз по-долу публикувам някои избрани, особено силни и обезпокоителни моменти от него, понеже ми се иска да стигнат до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог; ето тия моменти, над които си струва да се замислим:Две неща са изключително тревожни. Едното е, че при преброяването половината от българските фирми се оказаха отишли в историята, всъщност погребани. От друга страна от тези, които са се регистрирали, половината нямат нито един зает. Така излиза, че работещи със заети са около 270 000 фирми. Което знаете ли какво означава? Една трета от фирмите, които имаше създадени през 2001 година и една четвърт от фирмите, които има в момента. Тоест една четвърт от българската икономика от 2008 година или две трети от българската икономика от 2001 година е престанала да съществува като предприемачество.
Това е изключително тревожна статистика и тя се дължи според нас основно на обстоятелството, че в България е повреден моторът на икономическото развитие, а той е конкуренцията - честната, безкомпромисна, разбира се, но повсеместна конкуренция, която е в състояние да принуждава фирмите да се развиват, да развиват работните места, да увеличават производителността, ефективността, да увеличават заплатите на тези, които произвеждат много добавена стойност. Това нещо е дълбоко повредено, извадено от строя, защото правителството толерира интересите на монополистическите формации, които налагат монополни цени в производството на зърнени култури, захар. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар