Моите записки или есета - както искате ги наричайте - по темата за истинския университет - последната публикация от този опус беше ето тази: Причастяването ми към свещенодействието, наречено философия, към тайнството, наречено университет - вече върви към своя край, което, разбира се, съвсем не значи, че съм изчерпал всички въпроси, или че нищо повече не може да се каже. Напротив, аз смятам, че целият този текст, който ще публикувам в брошура, само и единствено поставя някои въпроси, без претенцията, че аз, неговият автор, съм ги решил; написаното от мен е само провокация и покана за замисляне и за разговор. Друга претенция нямам и не мога да имам.Е, разбира се, опитвам се, независимо от личностното и "несъщественото" в записките си - къде обаче е доказано, че "личностното" е "несъществено"?! - да поставя и някои същностни проблеми, касаещи реалната ситуация на университетското образование у нас; но най-вече ми се иска да предразположа този или онзи да се замисли за онова, което прави университета университет, за неговата идея, същина, истина. Открай време се знае, че идея, същина и истина съвпадат, те са едно и също нещо. Осъзнаем ли, овладеем ли се от истината за това що е университет, едва на тая основа съвсем реалистично може да се види и прецени що всъщност представлява и колко изобщо струва онова, което у нас минава за университет. Ето затова сега, в последните страници на това размишление, ми се ще да посветя основното си внимание тъкмо на идеята. Като тоя път няма да цитирам какво казал тоя или оня, а ще се постарая да добия нейната чиста, първозданна форма. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар