В публикацията в блога си „Блог за милиони“, шегува се бедният автор г-н И.Инджев съобщава за 8 000 000-то посещение на блога му. Разбира се, той всекидневно получава в коментарите много мили и любезни благодарности от читателите си; някой подхвърли на едно място, че само словесни благодарности не са достатъчни. След като се повдигна тая тема, счетох се длъжен да заявя там следното, което публикувам и тук, макар че рискувам да бъде възприето на принципа "Думам ти, дъще, сещай се снахо!"; но какво да се прави, нека всеки да го възприема както си иска; а проблемът наистина е важен и заради него си заслужава да се рискува:Въпрос на елементарна почтеност е читателите да помагат на авторите на блогове, които влагат много труд при списването им, а пък когато човек ползва нещо, в което друг е вложил много сили и време, да се чувства длъжен да се отблагодари с нещичко е най-нормално; става въпрос за съвест. Г-н Инджев изпитва съвсем разбираемо неудобство за пише по този въпрос, но ето, моя милост има пълното основание да апелира; затуй считам за нужно да напиша ето това:
Господа и дами читатели на блога на нашия уважаван журналист!
Добре знаете, че г-н Инджев, както се казва, от много време е "безработен", макар такава дума в случая да е съвсем неподходяща, защото той работи всекидневно, поддържайки блога си, ала за това никой не му плаща; искам да кажа, че откакто Гоце Първанов го уволни от БТВ, г-н Инджев не е желан от никоя медия и не получава никаква заплата. Бог знае как в това положение се справя, той си знае как я кара. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар