Във връзка с провежданата днес в Пловдив дискусия по проблеми на образованието в България в светлината на новия Проектозакон

По повод с обсъждането, което ще се проведе днес в ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в Пловдив, ми се наложи, във връзка с възникналата ситуация, да напиша в писмен вид предложение до ръководството на ПГЕЕ-Пловдив, където ще се проведе самата дискусия. Понеже темата на обсъждането представлява обществен интерес, считам, че си заслужава да се даде гласност на това съобщение; ето какво написах там:

Нещо важно, една молба: днес от 13 часа в 1403 кабинет ще се проведе ДИСКУСИЯ върху най-новия проект за нов Закон за училищното образование. Вчера поканих чрез главен учител Костова учителите от направление хуманитарни науки; поканих също така и лично дадени учители, които, струва ми се, биха проявили интерес. С изненада разбрах, че някои хора сякаш се страхуват да дойдат в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ; това открих в реакцията им, погледнаха ме уплашено, а пък един човек направо ми каза: бих дошъл, ама, признавам си, ме е страх!

Та по тази причина, за да се разсее този страх, пък и да се проведе едно НЕОБХОДИМО и ПОЛЕЗНО обсъждане върху Проектозакон, който твърде много ни касае, предлагам Ръководството да обяви, че ще се провежда такава проява, а който желае, да заповяда; тогава, чини ми се, хората няма да се страхуват и дискусията ще бъде проведена. Предварително благодаря за съдействието и съпричастността! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo