Във Фейсбук получих интересно съобщение от г-н Ioakeim Kalamaris, грък, който работи и живее в България, преподавател в един от колежите (Европейския по икономика и управление) в Пловдив. Помолих го да обсъдим публично поставените в съобщението му проблеми, той прие, ето сега неговия наистина важен и ценен коментар, около който може да се развие хубава дискусия; за което и призовавам, в смисъл да се включат повече хора, освен ние двамата; ето какво си казахме като начало:
ДЕКРЕТ
Уважаеми Проф.Грънчаров, пише Ви един човек които може и обича две държави. Вие сте Философ и при това добър специалист. Философите целят да сеят справедливост и целомъдрието.
Аз съм се заклинал от злобата, от непозитивната енергия, обещах на себе си че, няма да напусна родината си, но още съм се заклел, че няма да предам Великата родина, Балканите.
Поверих изцяло на Христова възраст, младините ми, в тази земя и децата й. Ще продължа да се трудя за Федерация и съединението на Балканите, както в мирни години са успели нашите предеди, нашите интелектуалци. Тази идея не познава флагове защото нейната същност е скъпа, дълбока, истинска.
Нейната почва е щастието, развитието, достойнството за народите на тази Велика земя. Не мога да се радвам в нещастието, обедняването на нашия полуостров и хората. Не позволява съвестта ми да разделям, да не съм обективно информиран, да не вярвам в промяната. (ОЩЕ >>>)
ДЕКРЕТ
Уважаеми Проф.Грънчаров, пише Ви един човек които може и обича две държави. Вие сте Философ и при това добър специалист. Философите целят да сеят справедливост и целомъдрието.
Аз съм се заклинал от злобата, от непозитивната енергия, обещах на себе си че, няма да напусна родината си, но още съм се заклел, че няма да предам Великата родина, Балканите.
Поверих изцяло на Христова възраст, младините ми, в тази земя и децата й. Ще продължа да се трудя за Федерация и съединението на Балканите, както в мирни години са успели нашите предеди, нашите интелектуалци. Тази идея не познава флагове защото нейната същност е скъпа, дълбока, истинска.
Нейната почва е щастието, развитието, достойнството за народите на тази Велика земя. Не мога да се радвам в нещастието, обедняването на нашия полуостров и хората. Не позволява съвестта ми да разделям, да не съм обективно информиран, да не вярвам в промяната. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар