Получих въпрос от един мой интернетен приятел, който, признавам си, необичайно ме затрудни; бавих отговора, за да мога да си изработя позиция, понеже темата е крайно деликатна, а не ми се ще да прибързвам и да реагирам емоционално, понеже често съм се подвеждал и допускал грешки. Но и най-вече поради дефицит на време не можах да отговоря до днес, но ето, тая сутрин дръзвам да отговоря, понеже съм на работа малко по-късно; ето въпроса, а по долу можете да прочетете моя отговор към питащия, чиито инициали са Т.Т.:
Здравей, Ангеле. Преди години прочетох книгата "Новата култура 21 век" на Кубрат Томов и много ме впечатлиха неговите разсъждения, изводи, хипотези за света, за човека и неговата духовност. След време четох и други неща от него, гледах някои телевизионни предавания с негово участие и като свързах всичко това видях пред себе си един доста интересен човек, философ, за който си заслужава според мен да се говори. Ти как мислиш, какво е мнението ти за този твой колега, нали и той е философ? Ще ти бъда много благодарен ако отделиш от малкото си свободно време, и напишеш някой ред по този мой въпрос. С поздрав: Т.
Здравей, Т., ще се опитам да ти отговоря на въпроса, въпреки че не съм много сигурен в позицията си, и то по много причини. Ето за какво става дума.
Преди много години, когато бях млад, слушах лекция на Кубрат Томов за "цивилизацията на бъдещето" и, признавам си, бях много впечатлен. Наистина звучаха пророчески думите му. В онова време тоя човек беше доста нашумял и при това тезите му разко се разминаваха с господстващата тогава държавна идеология, та по тая причина той имаше нещо като ореол ако не на "истински дисидент", то на бунтар, поне на попрището на науката, или нещо такова. (ОЩЕ >>>)
Здравей, Ангеле. Преди години прочетох книгата "Новата култура 21 век" на Кубрат Томов и много ме впечатлиха неговите разсъждения, изводи, хипотези за света, за човека и неговата духовност. След време четох и други неща от него, гледах някои телевизионни предавания с негово участие и като свързах всичко това видях пред себе си един доста интересен човек, философ, за който си заслужава според мен да се говори. Ти как мислиш, какво е мнението ти за този твой колега, нали и той е философ? Ще ти бъда много благодарен ако отделиш от малкото си свободно време, и напишеш някой ред по този мой въпрос. С поздрав: Т.
Здравей, Т., ще се опитам да ти отговоря на въпроса, въпреки че не съм много сигурен в позицията си, и то по много причини. Ето за какво става дума.
Преди много години, когато бях млад, слушах лекция на Кубрат Томов за "цивилизацията на бъдещето" и, признавам си, бях много впечатлен. Наистина звучаха пророчески думите му. В онова време тоя човек беше доста нашумял и при това тезите му разко се разминаваха с господстващата тогава държавна идеология, та по тая причина той имаше нещо като ореол ако не на "истински дисидент", то на бунтар, поне на попрището на науката, или нещо такова. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар