По повод на публикация със заглавие Хубав, щастлив ден ви желая, жители на нещастната страна България!, в която развих някои най-въвеждащи мисли около проблема за щастието анонимен коментатор написа интересен отзив, в който публикува и мисли на Б.Ръсел в негов превод на български; ето този текст, който е едно добро продължение на заченатата тема за щастието, по която е добре да започне една по-задълбочена дискусия; аз лично с удоволствие бих участвал в една такава дискусия: Такива (безсмислени) анкети има много и всички са с различни резултати и много противоречиви. Според някои по-щастливи са наистина са, общо взето, по-развити страни като Дания, според други обратното - страни от третия свят като Колумбия. В много студии Саудитска Арабия и Туркменистан например са по-щастливи от, да речем, Германия.
Затова е практически невъзможно да се установят сигурни корелации между щастие, благоденствие, демокрация, корупция и т.н.
Единствената страна на света, която официално се стреми към щастие за своите граждани, е Бутан. Там от около 30-40 години основна цел не е икономически растеж, а „брутното национално щастие”, т.е. всеки гражданин трябва да живее колкото се може по-щастливо, като тука голяма роля играе будистката традиция, която набляга на духовното. Според будистите притежаването на материални блага не прави хората щастливи, но и не е осъдително. Много по-важно е да се постигне хармония между материалните и духовните потребности. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Мислите на Ръсел, както казах, залужават внимание, но не могат да се смятат за истина от последна инстанция и могат да бъдат критикувани.
Така например той прекалено силно настоява да спрем да се занимаваме със самите нас и да се обърнем към външния свят. Само че според мен без известна доза саморефлексия и самоанализ щастие не може да се постигне.
Освен това Ръсел е хуманист-атеист или най-малко агностик и не вярва в задгробния живот. В такъв случай би трябвало да покаже как нашият живот и действия въпреки това имат някакъв по-висш смисъл. И наистина ако духът не е в някаква степен безсмъртен, всякo постижение на човека, колкото и велико и трайно да е то, един ден все пак ще бъде сведено до нула, защото все някога всичко ще се разпадне на прах, а Земята и Слънчевата система ще прекратят съществуването си. Ако стоим на тази позиция, лесно можем да обявим всичко за суетно и безсмислено, включително и стремежа към щастие и да изпаднем в „мирова скръб”, срещу която той обаче възразява.
Между другото не всички философи са на мнение, че щастието е нещо, което трябва да се преследва само по себе си. Според стоиците и Кант например висши ценности са добродетелта и дългът. Кант смята, че щастие приживе не може да се постигне. Да не говорим за песимиста Шопенхауер, според когото основната заблуда на хората е, че си мислят, че са се родили, за да са щастливи.
Колкото и странно да е, дори нещастието може да се усеща като щастие и меланхолията също може да е (философски) начин на живот. Можем донякъде да се наслаждаваме на болката.
Е, а Витгенщайн е казал: „Светът на щастливия е различен от света на нещастния.” Според него щастливият живот се самооправдава като правилния живот. Само че не може да се каже, че самият Витгенщайн е водел щастлив живот поради изключително високите морални изисквания, които е поставял към себе си. На учуден въпрос дали иска да е морално съвършен той отговаря „Разбира се”. Неслучайно често е бил на ръба на самоубийството.
А. Шопенгауэр ("Афоризмы житейской мудрости", гл. 2): "Очень часто и, по-видимому, справедливо утверждают, что весьма ограниченный в умственом отношении человек в сущности – самый счастливый, хотя никто и не позавидует такому счастью."
Эразм ("Похвала глупости"): "Счастье зависит не от самих вещей, но от того мнения, которое мы о них составили. Поэтому либо нет никакой разницы между мудрецами и дураками, либо положение дураков не в пример выгоднее, Во-первых, их счастье, покоящееся на обмане или самообмане, дается им гораздо дешевле, а во-вторых, они могут разделить свое счастье с большинством других людей."
:):):)
Публикуване на коментар