В онази, именно все същата дискусия, която тече с неотслабваща сила вече трета седмица, отново и отново се поставя вечния проблем на нашите политически разговори: проблемът "Костов". Явно хората, особено по-мислещата част от природопопулацията ни, не могат да бъдат задоволени с лековатите и фриволни обяснения, които услужливо ни подхвърлят "анализатори" като упоменатия "луд доктор" Тони Филипов, чиято задача била, представете си, да разсмее читателя, а не да го направи нещастен - като му помогне да се замисли. Апропо, тия като мен, дето си позволяват да правят второто, точно на това основание у нас са и най-мразени. Ето по-долу два коментара от този род, които именно, тъй да се рече, "убиват" щастливото природно настроение на духа на немислещия гласоподавател и предизвикват у него крайно ненавистните му пориви към замисляне:Костов наистина се показа като голям българин. Това е истината. Отказа на руснаците да прелетят на България и да провалят мисията на НАТО в Косово. За това шапка му свалям. Отказа на американците да приемем косовски бежанци в България, въпреки огромния натиск, който му беше оказан. За това шапка трябва да му свалим. Дето се вика, озъби се и на двата гиганта, за да защити интересите на България. Това историята няма да забрави. Това не го забравиха нито руснаците, нито американците. Та, съдбата на България е била решавана от големите в кръчмата, на ресторантска салфетка. Е, тоя път на салфетката е писал Костов. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
А можете ли да кажете конкретно в кои условия и страни има смисъл да рекламираш сериозни и „скучни” книги? Ако има такива, просто преведете Вашите книги на съответните езици, рекламирайте ги, продавайте ги масово им се радвайте.
Колкото до лесните и манипулативни обяснения на българския преход – ами аз мисля, че никой анализатор и политолог в Източна и Западна Европа не е разбрал каква игра всъщност се играе. Всички живеят с елементарни, вече втръснали обяснения за някакво „рухване” на комунизма, триумф на либералната демокрация, някакъв „преход към демокрация” и др. под. Зад социалните и политическите привидности и повърхността обаче е кантовoто „Ding an sich”, което в случая не е чак толкова непознаваемо, ако имаме правилни възгледи и методология.
Анатоли Голицин, Заблуди за Горбачов и “Перестройката” (с леки съкращения)
Объркването и еуфорията около промените в Съветския съюз родиха много недоразумения за Горбачов и “перестройката”.
ПЪРВАТА ЗАБЛУДА
е вярата, че перестройката е резултат от военния натиск на президент Рейгън срещу СССР и силата на американския капиталистически пример. Вярващите в това заблуждение, които настояват, че Западът “е спечелил Студената война” не подозират, че перестройката и нейното разположение във времето са продукт на дългосрочна стратегия, планиране и подготовка. (В терминологията на Сън Цзъ те са станали арогантни.)
ВТОРАТА ЗАБЛУДА: домашният характер на перестройката. Това е вярата, че перестройката е чисто домашен опит да се коригират репресивни практики, да се ревитализира уморената съветска икономика и да се адаптира Съветския съюз към нуждите и нормите на модерния свят. Вярващите не подозират съветското намерение да се разшири перестройката отвъд границите на комунистическия свят и да се постигне световна победа на комунизма чрез “преустройство”.
ТРЕТАТА ЗАБЛУДА: западна демокрация в Съветския съюз. Вярващите мислят, че Горбачов се опитва да въведе западна демокрация. Те не разбират, че той разширява “комунистическата демокрация” – т.е. нова, по-зряла фаза на социализма, в която само се създава и поддържа привидност на западна демокрация.
ЧЕТВЪРТАТА ЗАБЛУДА: упадъкът на идеологията. Вярващите смятат, че идеологията вече умира и че Горбачов е изоставил класовата борба и е поел по “капиталистически път”. Те не разбират, че перестройката е израз на идеологическа стратегия и практическо средство за съживяване на идеологията. Не става дума за отказ от класовата борба, а за хватка, с която да бъдат победени капиталистическите демокрации с техните собствени капиталистически оръжия. Класовата борба тепърва ще празнува своите кървави празници.
Западните демокрации смятат, че помагат да делото на демокрацията. В действителност те финансират собствената си гибел и копаят собствените си гробове. Трагедията е, че те може би няма да видят това, преди да е станало късно.
ПЕТАТА ЗАБЛУДА: идеологическата победа на капитализма. Вярващите смятат, че Западът е спечелил войната на идеологиите. Иронията е, че посредством перестройката Съветският съюз е поел политическата и идеологическа инициатива на световната сцена и е започнал изпълнението на отдавна подготвените си планове срещу Запада, които заплашват неговото оцеляване.
ШЕСТАТА ЗАБЛУДА: че Студената война е свършила. Вярващите мислят, че СССР вече не е опасен и че Студената война е свършила. Те вземат смъртоносния флирт за романтичен брак. Западът смята, че Студената война е свършила, а комунизмът мъртъв; но от съветска страна Студената война ще се ускорява и ще става все по-смъртоносна, особено за политическата десница, която е обект на атаки както никога досега с цел тя да бъде напълно унищожена.
СЕДМАТА ЗАБЛУДА: Перестройката е благословия за Запада. Вярващите мислят, че перестройката служи на западните интереси и че на Горбачов трябва да се помага. Вярващите в Западна Европа даже отиват още по-далече, застъпвайки се за нов план “Маршал” за икономиките на СССР и Източна Европа. Но едно е да се дава помощ на разрушените от войната икономика на Западна Европа, Западна Германия и Япония, за да бъдат защитени от армиите на Сталин и да се подхранят техните демократични системи, съвсем друго е да се осигури масирана икономическа помощ на идеологическите врагове и гробокопачи на западните демокрации тъкмо в момента, когато започват и консолидират стратегическата и политическата си офанзива срещу Запада.
ОСМАТА ЗАБЛУДА: страхът от провал и падане на Горбачов. Западните лидери е по-добре да се концентрират върху собствените проблеми и запазването на своите общества от “преустройството” на Горбачов.
ДЕВЕТАТА ЗАБЛУДА: намаляваща нужда от американски военно-политически съюзи. Вярващите смятат, че СССР става по-миролюбив, че на Горбачов може да се вярва и че американските политически и военни съюзи са излишни. Те трябва да се събудят за опасностите на съветската перестройка, която изисква повече от всякога поддържането и укрепването на тези съюзи.
Публикуване на коментар