Мисълта на Леопарди може да се разбира във всеки един смисъл, включително и в политическия. Кой политик у нас е най-мразен? И кой е най-обичан? Сами си отговорете... сами си правете изводите... (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
9 коментара:
Това се нарича суета..Суетата предизвиква и търси отношението на другите, а то винаги е субективно, когато се обвързва с изреченото..Имаше време, когато и Костов беше обичан, но суетата му го погуби...това очаква всеки, който не може да я превъзмогне и да гледа обективно реалността...Думите сътворяват илюзии, промисъла,действието,постъпката творят реалностите...казано е: ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ!
Vania Boycheva
Г-жо Boycheva, с изказването си прекрасно илюстрирате верността на мисълта на Леопарди! :-) Независимо с какви словесни "дрехи" обличате ненавистта си към дадената личност, тази ненавист не може да се скрие. Костов е "суетен", щото се осмелява да ни казва ония истини, които никой друг политик не смее, затова ли? По крайно неуместен начин се опитвате да тълкувате библейското изречение: нашите постъпки са детерминирани от мислите ни. Според това как мислиш, така и живееш. В Библията също така пише, че в началото бе словото. И още нещо, там пише: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"...
У нас, у нас, у нас - мисля, че един философ би трябвало да се освободи от провинциалните комплекси и би трябвало да гледа на света по-космополитно, а да не се е съсредоточил само върху нищожния отрязък от времето и микроскопичната географска област, в която случайно се намира тук и сега.
Леопарди е казал това не по адрес на българите, нито на италианците, нито на индонезийците, а НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО - и е абсолютно прав. Мисля, че е време да си дадем сметка и да признаем, че хората са изначално – хайде да не кажем „лоши”, но поне „недобри”. Ако например се зачетете внимателно в текстовете на американските отци-основатели, ще забележите, че те са изхождали именно от това – че хората във всички времена и епохи и навсякъде по света са изначално лоши и биха направили лоши неща с властта, ако можеха. Това личи съвсем ясно от историята на човечеството. Затова и американската конституция и пол. система предвижда толкова „checks and balances“ – за да не може никой да узурпира властта.
Между другото не ми е известно някой да се възхищава на кварталния си месар, чийто труд впрочем също заслужава уважение. Не знам и защо трябва да се говори с пренебрежение за по-простите хора, които нямат интелекта да пишат книги, но иначе се трудят честно, за да си изкарат прехраната.
Иначе точно у българите открай време има някакво преклонение пред учеността и образованието, което не е така ясно изразено у другите балканци. В нашето село например и сега никой не се възхищава на месарите, а на „учените мъже (и жени)”.
Пламен Цветков:
„Днес обаче малцина знаят, че е имало и едно българско чудо и за това българско чудо всъщност се е говорело много, но то се е състояло главно през ХІХ в… българите продължават своя изключителен подем, учудващ тогавашния свят, за да се стигне до факта, че в навечерието на Балканските войни по процент на наборници, които знаят да четат и да пишат, с други думи, които са грамотни, България се нарежда със своите 80% на едно от челните места в Европа. Разбира се, по този показател България е по-назад от една Германия или една Франция, но е по-напред от една Австро-Унгария, от една Италия. Този подем продължава до бруталното му прекъсване, вече в резултат на Втората световна война, но това, което според мен прави този подем възможен в онези години, е фактът, че българското общество, българите, са искали да подобрят живота си, да подредят страната си сега и тук.”
Иначе голяма тема за дискусия е дали човекът по природа е добър или лош. Мненията на големите мислители тук са разделени. Според Русо например човекът е добър, но обществото го прави лош, подобно е становището ма Маркс, според когото коренът на злото в частната собственост, която извращава иначе добрите хора, според Хобс хората са лоши – „Homo homini lupus” – и т.н.
„Homo homini lupus EST”
Ало, философията не са общи приказки, а анализ на конкретни жизнени реалности и достоверности. Това какво било по широкия свят не може нас специално много да ни топли. Какво става с нас самите е най-важното. Абстракците и абстрактните теории на псевдонаучна основа не помагат никому... човекът е важен, а човешкото в нашите простори е твърде специфично обагрено...
Пламен Цветков е съвсем прав. Ако не бяха тъпите комуноиди, най-тъпите в цяла източна Европа, щяхме да сме на нивото на една Словения, на една Словакия. Но у нас СССР назначи на власт най-низшата прослойка на народа, както бе в самата Русия. Убийци, чобани и колибари. Троглодити.
Аз мисля точно обратното – че философията са общи, дори пределно общи, абстрактни приказки и генерализации. Не мисля също така, че „човешкото в нашите простори” е толкова особено и изключително. Разбира се, всеки народ си внушава и въобразява, че е особен и неповторим в доброто и злото, но аз имам достатъчно задълбочени наблюдения върху различните народи, за да мога да Ви уверя, че това е илюзия. Има естествено някои специфични черти, но общото, поне в Европа, преобладава. Освен това Вие сте привърженик на либерализма, поставящ отделната човешка личност в центъра, поради което би трябвало да сте крайно предпазлив с генерализации за „народа”, неговия „национален характер” и т.н.
Колкото до Homo homini lupus EST – хаха, изучавал съм достатъчно латински и мога да Ви уверя, че и двата варианта са възможни и правилни. Латинският освен всичко е велик именно със своята стегнатост и лаконичност и в случая няма никакъв проблем да се изпусне глагола, смисълът остава същият. Аналогично: Vita brevis, ars longa (est) – и т.н.
Бих добавил, че очарованието на философията поне за мен е именно в това – че тя се стреми към общото, към генерализацията, към общочовешкото и не се интересува особено от детайли. Подробностите са важни, но когато станат прекалено много, започват да отегчават. Поради това проблеми като този какви са точно българите или албанците или парагвайците може и да са интересни от гледна точка на частните науки, но те са философски ирелевантни. Философията е над тези неща. Философът вижда и знае, че (цивилизованите) народи във всички времена и на всички места имат много повече свързващи, общи черти, отколкото различия.
Публикуване на коментар