До пловдивчани, които са си запазили достойнството!На 9 септември 2012 г. (неделя) по инициатива на Съюза на репресираните от 10 часа в църквата "Св.Св. Кирил и Методий" в Пловдив ще се отслужи литургия за жертвите на комунистическия терор, а след нея пред паметника на жертвите от него (пред общината) ще се проведе възпоменателен митинг.
Нека достойните пловдивчани покажат, че не са забравили злото, което връхлетя страната ни!
Към горното съобщение, което открих на страницата на г-н Христо Марков във Фейсбук си позволявам да допълня само ето тия думи:
Горното е призив до ония пловдивчани, чиято памет не страда от историческа амнезия, сиреч, чиято памет не е атрофирала, да ония пловдивчани и българи, чието съзнание не е овладяно от коварно безразличие - и от коварен ценностен нихилизъм!
На снимката: Сградата на общината в Пловдив (от 1944 г. до 1959 г. в тази сграда на днешния площад „Ст. Стамболов” №1 се е помещавало Областното управление на "Народната милиция"), в чиито подземия са били килиите за мъчения и убийства на Държавна сигурност след 9 септември 1944 г.
„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се разнасяха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите, не смеехме да минаваме от там, нl0;то да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
А аз пък имах желание някой да ми каже поне за какво съм осъден на смърт без право на помилване,на бавна и мъчителна смърт.Незнам как е било тогава,ма знам как е сега,е сега в комунистически Криводол,дето съм заточеник от години и никаква милост и до тази секунда от никой,ама абсолютно от никой.
Румен Бърцов осъден на смърт от комунистите е сега,ма без да ми е издадена присъда.Сега бей сега 2012година.
Публикуване на коментар