След като през това лято завърших и издадох последната си книга, носеща заглавието НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и подзаглавието Есета за освобождаващото обучение и образование - която, прочее, е трета книга от поредицата книги за образованието, които написах през последните години (наред с ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ и също ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ) - се появи един период, в който, ето вече трета седмица, си почивам, т.е. не работя по голям проект, именно, не пиша книга, а само всекидневно пописвам по нещичко в блога, в дневника си. И живея в напрежение понеже очаквам всеки ден с нетърпение излизането, отпечатването на новата, кн. 2 (9) на списание ИДЕИ. Да, обаче ето, тази сутрин чувствам, че отново ми се работи по нещо наистина стойностно, както се казва, започнали са отново "да ме сърбят пръстите" да пиша следващата си книга.
Ще каже някой: стига де, почини си по-дълго, спри с тия твои книги, които, както не пропускат да отбележат "доброжелателите" ми, "никой изобщо не чете и не ще да чуе даже за тях"! Това дали се четат книгите ми, да си призная, не ме вълнува чак толкова много, както някои си представят: аз да си напиша, да си кажа каквото имам, каквото терзае духа ми, да се освободя от изстраданите си мисли, пък ако не сега, все някога ще се намерят хора, които да се заинтересуват и да попрочетат нещичко. Нали знаете в тази област как е: тия писатели, за които много се шуми приживе, често след това биват забравяни, а пък истински добрите неща, особено в наши условия, биват оценявани много по-късно. На моите години (карам 53-тата година от живота си) човек навлиза, така да се рече, в есента на живота си, а нали знаете как е есенно време: време е да се берат плодове, време е да се прибира реколтата. (ОЩЕ >>>)
Ще каже някой: стига де, почини си по-дълго, спри с тия твои книги, които, както не пропускат да отбележат "доброжелателите" ми, "никой изобщо не чете и не ще да чуе даже за тях"! Това дали се четат книгите ми, да си призная, не ме вълнува чак толкова много, както някои си представят: аз да си напиша, да си кажа каквото имам, каквото терзае духа ми, да се освободя от изстраданите си мисли, пък ако не сега, все някога ще се намерят хора, които да се заинтересуват и да попрочетат нещичко. Нали знаете в тази област как е: тия писатели, за които много се шуми приживе, често след това биват забравяни, а пък истински добрите неща, особено в наши условия, биват оценявани много по-късно. На моите години (карам 53-тата година от живота си) човек навлиза, така да се рече, в есента на живота си, а нали знаете как е есенно време: време е да се берат плодове, време е да се прибира реколтата. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар