Попаднах в интернет на една добре, сполучливо казана мисъл, по която ми се ще да поразсъждавам; ето я тази мисъл: „Помолих Бог да ми даде сила, Той ми даде трудности – за да ме направи по-силен”. Така наречените „трудности” всъщност са изпитания, а изпитанията са проверка: ако издържиш, несъмнено си бил силен, а също така, в крайна сметка, си станал и по-силен. Възможно е и да не издържиш, възможно е да се прекършиш – но във всеки случай си заслужава да се бориш, да опитваш да победиш, да не се предаваш предварително, да не си позволяваш да бъдеш слаб, малодушен.
Да, в трудностите и изпитанията, които животът всекидневно ни поднася, се каляваме, ставаме по-силни – само ако обаче не се предаваме, само ако се борим, само ако посрещаме трудностите смело, без капчица малодушие. Тия неща се разбират от само себе си – и вероятно някой вече се пита: „Защо тоя пък ни повтаря такива очевидности и баналности? Какъв е смисълът? Та това се знае и без специално да ни бъде напомняно и изтъквано!”.
Искам да разкажа вкратце и една друга история: тази на Сократ. Би трябвало да е известна на всички, ала много се съмнявам. Та Сократ цял живот имал едно занимание, на което служел всеотдайно: той търсел истината. Прочул се, приживе бил провъзгласен за „най-мъдрия от всички гърци”, но от тази слава не се възгордял, напротив, останал си все така човечен, достъпен, бих казал дори прост в отношенията си. Нито забогатял – все пак сред неговите ученици били младежи от най-знатните родове на Атина – напротив, останал си все така беден, ала съвсем не се смущавал от „бедността” си; прочее, не знам дали чувствате колко чудато и чепато звучи този израз „Сократ бил беден”; как така, та той има невероятни богатства, той направо е баснословно богат, ала е богат от съвсем друг род, не с богатствата, за каквито си мислим обикновено, а със съвсем други, именно богатства на духа, мисълта, душата, личността, мъдростта! По цели дни и дори понякога и нощи Сократ си прекарвал времето в най-сладки философски разговори по най-важните, съдбовните за човека въпроси с всякакви хора, на всяко място: на улицата, на пазара, на площада, на палестрата (място за гимнастика) или на стадиона. (ОЩЕ >>>)
3 коментара:
Бе тя не ти е чиста работа,само дето ти никак ,ама никак не можеш да я схванеш,понеже и ти като брат ми всичко ти е ясно и не приемаш съвети,ти решаваш как да правиш,"акъл не ти сакам" и так далье.Ти неси свободен,само си така въобразяваш.Вижда се ясно къдети "болежката" (все около нея си въртиш и нещеш да чуеш квоти са казва от зли недоброжелатели,като мен).
Румен Бърцов
Истината има много страни. Не е обективно да вярваме на хората, които налагат поведение и мнение от своята гледна точка. Надявам се, че измежду хората които следят тази поредица от писания има и интелигентни, които не смятат, че на 100% всичко е вярно. Всеки има право на собствено мнение, но абсолютната истина е друго нещо.
Истината да я докажеш е нещо велико и трудно и като я докажеш за теб тя става изкачен хълм а за спорещите хълма е обвит със гъста мъгла
Истината не трябва да остарява по-бързо от невежеството, което ражда.
Публикуване на коментар