Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 11 ноември 2012 г.

Зърната в душите на младите, посети с обучението им по философия, един ден ще поникнат...

По публикацията Задачата на живота според идеята за една наистина действена, жива, преизпълнена с реализъм философия се получи интересен коментар, който обнародвам отделно, та да му се обърне подобаващото внимание:

Ех, Грънчаров, на една работа, ако не й виждаш края хич не я почвай. Както казвахме в ТЕТ-а: жица, на която не виждаш другия край, с голи ръце не пипай. Ще ти отговоря по-надълго, защото прочетох няколко било то и стари новини от ТЕТ-а в блога ти и ми стана приятно да прочета имена, които останаха 20г назад, едва ли ще помогна, но малък повод за размисъл.

Философията е много повече от разбирането на човеците, защото в обществото човекът следва орбити, очертани от принципи закрепени първо в икономически и социални взаимоотношения и най-накрая в закони. Следователно е по-важно да осъзнаеш тези принципи, защото дори и да разбереш Човека, той ще промени поведението си, за да ги следва. И тук философията е дори по-ценна. Като психолог си имаш своите пристрастия, те са напълно валидни и целите важни, просто са недостатъчни, за да те измъкнат от батака. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: