Разбирането на Кант за свободата, представено като за деца

Попаднах на чудесен текст в блога на философа Христо Стоев (чиито превод от немски на ценно изследване на Рикерт беше публикуван още в най-първите книжки на списание ИДЕИ) под заглавие Кант за свободата (обяснено като за деца), който решавам да препубликувам и тук, с оглед да стигне до повече хора. Идеята сложни философски проблеми да бъдат представяни популярно, именно "като за деца", ми допада, въпреки че имам някои забележки - по посока на това, че би могло още по-разбираемо да се представи същия проблем (на места написаното звучи, чини ми се, не съвсем разбираемо, камо ли пък за деца); но самата идея подкрепям горещо; ето сега и самия текст:

(С малко помощ от страна на Бентам и Шопенхауер)

За утилитаристите, по-конкретно Бентам, удоволствието и неудоволствието (насладата и болката) са единствените суверенни господари на желанието и респективно на човешката воля. Всеки човек се стреми към удоволствие и всеки отбягва болката.

Нещата обаче не стоят така просто. Шопенхауер със сигурност е по-проникновен като казва, че в удоволствието винаги има елемент на неудовлетвореност или на страдание. Това е особено видно в случаите, в които - колкото повече и по-интензивни са удоволствията, толкова по-болезнена става неудовлетвореността и нуждата от нови такива. Т.е. вътрешно, иманентно във всяко удоволствие се съдържа и жилото на неудоволствието. (ОЩЕ >>>)