Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 11 ноември 2012 г.

Стана така, че завистта и неприязънта се превърнаха в институционализирани ценности

Попаднах на интересен текст под заглавие Виктор Дейвис Хенсън: „Много хора вече не се чувстват отговорни за общността” и подзаглавие Разговор на Леон де Винтер с Виктор Дейвис Хенсън. Понеже открих, че поставя важни проблеми, имащи пряко отношение към гражданското образование преди всичко на младите (но не само тяхното!), се видях принуден да дам линк до него - с оглед да се прочете от колкото се може повече хора, а също и да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Холандският автор на бестселъри Леон де Винтер разговаря с Виктор Дейвис Хенсън, един от най-стойностните консервативни мислители на Америка, почти непознат в Европа. Виктор Дейвис Хенсън преподава в Калифорнийския държавен университет Фресно и работи като изследовател в консервативни мозъчни тръстове. В разговор с Леон де Винтер пред вестник „Велт” Виктор Дейвис Хенсън (58) твърди, че САЩ рискуват да загубят своята идентичност. Европейският консерватизъм е различен от американския, казва още Хенсън. Вие нямате явления като Чаеното парти или правото на гражданите да носят оръжие.

Въпрос на Леон де Винтер: Преди да преминем към подробностите бих искал да Ви задам един въпрос, който ще отправям към събеседниците си през цялата година: Какво се обърка? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: