Малко смях, предложен от Темида Георгиева:
Учителката:
- Иванчо защо не беше вчера на училище?
- Карах козата на пръч.
- Баща ти не може ли?
- Абе и аз мога, и татко може, но козата си иска пръч...
ЗАБЕЛЕЖКА: Впрочем, тоя виц е чудесен за илюстриране на някои проблеми, обсъждани в часовете по логика. Ще го включа непременно като пример за обсъждане, за да разнообразя иначе възскучничкия материал по този учебен предмет. Благодарение обаче на решаването и обсъждането на забавни логически задачи, парадокси, ето такива остроумия, с които изобилства моето помагало по този предмет, носещо заглавието ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика, часовете стават що-годе поносими...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Приемерът във вица би могъл да е изключително полезен. Тук може да се представи случай за това как влагането на грешно съдържание в понятието довежда до логически абсурд a и за това какво значение има езикът за логиката. Може и частично да представите възгледа на Витгенщайн за същността на философията и за това как в крайна сметка се налага на философът да решава частнонаучни проблеми, в случая на лингвистиката, и как философията и науката в най-широк смъсъл се облагодетелстват на проблеми. Наистина подобни въпроси са сериозно засегнати от Витгенщайн и като допълнителна задача да се изследват логическите му теории. Това е в случай ако има интерес иначе целият процес се обезсмисля, може би учениците биха били затормозени в тази насока, защото виждам, че студенти по философия от втори курс на горе си нямат и понятие от разглеждането на такива казуси. Но ако някой наистина се нуждае от сериозна подготовка по логика темата е наистина потребна.
Публикуване на коментар