Как гражданинът Грънчаров пили нервите на копейкаджиите?
Разхождам се днес в центъра на Пловдив. Студено е, духа неприятен сибирски вятър. Решавам да седна в заведение на една западна верига за бързо хранене (няма да й казвам името по понятни причини!) за да пия един чай и за да се стопля малко.
В заведението има малко хора, неколцина ученика, които кой знае защо днес не са шумни и сякаш са замислени. Има и една пияница, небръсната, изсъхнала и посиняла от консумация на всички видове алкохол и от студ. Аз сядам и си изваждам книга, обичам да чета когато съм в заведение. Младите ме поглеждат учудени, в техните очи вероятно съм извънземен. (Щото съм облечен почти като д-р Шерлок Холмс, с английски зимен шлифер, нося шал и една много странна шапка, всичките купени от магазин за дрехи втора употреба за по 1 лев бройката, сега половин евро всеки елемент от облеклото си, което, кой знае, много бива харесвано от циганките-метачки по улиците, които ме гледат с нескривано възхищение!) Както и да е, учениците също са респектирани не само от книгата (те се ровят, разбира се, в телефоните си!), но и от тъй необичайния ми външен ми вид, това личи по погледите им, а пияницата като ме зърва, свива очи, щото той, разбира се, е противник на Европа и европейщината. И, гледайки право в мен, започва следната публична реч, надявайки се младите да се очароват от нея:
- При комунизма, младежи, имаше всичко! Абсолютно всичко! И животът беше прекрасен! Бяхме щастливи, живеехме и се радвахме на живота!
Той спира, за да си глътне от кенчето бира, което крие на седалката, а иначе, за заблуда на врага, стои кутийка с недояден от друг клиент бургер. Аз не му обръщам никакво внимание и си чета с вид, че нищо не чувам. Той продължава:
- Младежи, тоя там, дето чете, е Грънчаров, води предаване по телевизията, учил е в Русия, ял е руски хляб, а сега, безсрамникът, плюе всеки ден братята-руснаци и великият им водач Путин.
Аз се преструвам, че нищо не чувам. Мен често разни пияници с най-сърдечни комунисто-путинофилски убеждения ме плюят по Главната улица на Пловдив, но съм свикнал да не отвръщам на провокациите им. Да не стане свада, предпочитам да се усмихвам и да отминавам без да кажа и дума. Пияндето все по-вдъхновено продължава речта си, а младите почти не му обръщат внимание, вглъбени в картинките на телефоните си. Ето и следващия фрагмент от тази тъй смела и откровена реч:
- Тоя същия Грънчаров, представяте ли си, иска да махнем "Альоша" щото бил загрозявал небето, представяте ли си? А що е Пловдив без "Альоша"?! Едно нищо! Все едно тяло без глава, това иска тоя изверг: да обезглави Пловдив иска!
(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
