Когато не работя по нещо по-голямо, върху по-значим проект, примерно когато не пиша нова книга, а, да речем, си почивам след излизането на поредната такава, се чувствам някак си "чоглаво", сякаш не съществувам пълноценно, сякаш блуждая без цел и посока в празното пространство. Излиза, че съществуването ни се осмисля истински само в работата, в правенето на нещо истински значимо, което е в състояние да вдъхнови човека - и да даде израз на талантите му, на творческия му потенциал. Ние изглежда и затова сме родени, да изразяваме себе си в най-разнообразни творения; човекът е същество, способно на творчество; в този смисъл е малко да се каже, че сме просто мислещи същества, не, творчески мислещи същества сме - тази следва да бъде дефиницията на човека.
Напоследък много мои приятели ми се карат, "ми дърпат ушите" за това, че всецело съм се потопил в този мой, да го наречем така, "научно-приложен" изследователски проект, свързан с демократизацията на училищния живот и отношения, който на повърхността се възприема като "конфликта", "скандала" на Ангел Грънчаров с директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Бил съм си губел напразно времето, бил съм се изразходвал, бил съм си прахосвал силите, бил съм си погубвал здравето, и то съвсем без смисъл, само и само да угодя на прищевките на един скучаещ, нямащ с какво да запълва времето си и капризен администратор. (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар