Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 29 декември 2012 г.

Българинът мисли като роб, сиреч, проблемът му е че съвсем не мисли

Попадам на текст със заглавие Хайдути в собствената си държава, с автор ДОНА ДЕЛОВА; решавам, че е добре повече хора да го прочетат, за да ги подтикна към това публикувам тук един откъс от него, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; заглавието по-горе натаманих аз, използвайки мотив от самия текст:

... Да си учител в днешно време е изключително мръсна и неблагодарна работа. И за това сме виновни ние. Защото не учим децата си на уважение към учителите, към училището, към знанието въобще. За днешния първокласник училището е нещо като продължение на детската площадка, където основната му работа е да се тъпче със “Зрънчо”, да си носи играчките, да търчи и да вдига шум, най-добре облечен с анцуг. Децата ни растат с

чувство за безнаказаност

Агресивността е повод за майчина гордост, защото “Моето дете е лидер!” Впрочем не, това с лидера беше модерно преди няколко години. Сега са актуални децата-индиго. В моето детство на “индигото” им викаха диванета и им дърпаха ушите, но видно е, че времената се менят. Днес ги учим от малки, че за тях правилата не важат, може да си правят каквото си искат, важното е да не се накърнява лидерският им дух. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

6 коментара:

Анонимен каза...

Бунта е срещу измислени авторитети като теб, които не са осъзнали, че живеят в 21-ви век :)
"О аз съм учител, уважавайте ме!"
О, ти си поредният завършил безсмислена специалност в университета и не намерил къде да се реализираш, та от немай къде си станал учител. Българската реалност :)

Ангел Грънчаров каза...

:-) Аз съм се реализирал в много посоки, таваришч :-) Философията изобщо не е "безсмислена специалност" - независимо как ти изглежда тя в твоята бедна представа...

Анонимен каза...

И как сте се реализирал?

Ангел Грънчаров каза...

С труд, как иначе... с много труд, работа, лишения, пот... така стават тия неща, таваришч... постиженията изискват себеотдаване...

Анонимен каза...

Хайде няма да дълбая за теб.
Но отричаш ли, че написаното е точната причина за повечето учители да работят професията си ?

Ангел Грънчаров каза...

Изобщо не си разбрал (а) за какво става дума в този текст...