Много съм писал срещу прословутата лакомия на българина към пържолите, кюфтетата и кебапчетата, пък и към други такива "месни" сурогати; тая всеотдайна влюбеност на народната ни душа към тия прелести на съществуването съм я подлагал на бичуване, понеже заради привързаността си кебапчетата ние, българите, сме способни да се откажем от всичко друго на света, дори и от най-ценното, примерно от свободата, от достойнството, от същностния, от смисления просперитет и живот и т.н.
Да, писал съм в този дух и ще продължа да пиша, защото добре зная, че материализмът, на който тая привързаност е израз, е една зла прокоба, която води до недотам радостната ни национална съдба: най-бедни сме в Европейския съюз и сякаш много-много не ни пука от това! Дори не се срамуваме от това, че сме най-бедни, някои извратени пишман-патриоти пък се гордеят от този така унизителен факт - щото сме били невинни страдалци, били сме "ограбени" от богатите нации, дето ни мислели само злото! А не бива чак дотам да се примиряваме - и сами себе си да подценяваме. Когато почнем достойнството си като човеци и като нация да поставяме над прозаичните благинки на съществуването от рода на тия същите кебапчета, пържолки, винце, ракийка и прочие, то едва тогава, убеден съм, ще почне да ни върви, щото в ценностната подмяна и обърканост е коренът на злочестините ни: ние самите сме си виновни за всичко, не някой друг! И това последното трябва да признаем, ако искаме един ден с право да почнем да се зовем свободни человечески същества, сиреч, човеци! (ОЩЕ >>>)
11 коментара:
Oda za prostotiqta ti
Dafuq did I just read?!
Ко каза, ко?
Благодаря ти ЛЪЧО, че си жив и не що годе - не, а много, неизмеримо по-здрав, духовно от тези тук анонимстващи с чужди знаци безродници
, за да ми вдигаш и настроението и духа със своя.За да ме караш искрено,дълбоко и основателно да вярвам в доброто, в живота, в слънцето, в семейството... в българите, в нас.
Бъди все тъй жив и здрав, и все
така духовен, напук и въпреки анонимстващите съвсем напразно и смехотворно черногледци, злобари,
безименници и безличностни никаквици....чиито съвкупен процент от природонаселението ни,
едва ли надвишава, според убеденото
ми мнение повече от 0.01-0.02 %,
съгласен ли си...:-)!!!
05.01.2013г. Владимир Трашов
По повод на анонимното същество, промълвило злобно ето това:
"Oda za prostotiqta ti"
ми се ще да вметна ето това:
Много сте строга към моите литературни опити, другарко учителке по литература, бъдете поне малко по-снизходителна... нали уж бяхте хуманистка?! :-)
А и простотията не ходи, дето се казва, по гората, тя ходи по хората, тогава защо мен вините за нея?! :-)
Грънчаров, поздравления!
Има, разбира се, хора с възвишени души, които се гнусят от самата мисъл да ядеш... сланина, това им се вижда селяндурско и пр. - и затова ме обявиха за простак понеже съм написал цяла една ода за сланинката :-) Да, обаче по този начин те рискуват да обявят целия ни народ за просташки и селяндурски, което не е правилно :-)
Защо пък ЦЕЛИЯ? Аз не ям сланина.
Цитат: „Материализмът, на който тая привързаност е израз, е една зла прокоба, която води до недотам радостната ни национална съдба: най-бедни сме в Европейския съюз”
Тук има някакво противоречие, защото как може българите да са, от една страна, материалисти, а от друга страна, да са най-бедни в ЕС (макар че Румъния напоследък май отново изпреварва България по бедност, а дори стари членове като Гърция и Португалия са на път да я надминат)? Бихме могли да твърдим по-скоро обратното – че българите а бедни именно защото не се интересуват от материалното.
Всъщност обаче всички тези обяснения са погрешни. Българите не са бедни, защото са материалисти или антиматериалисти, а поради съвсем други причини, най-вече, защото не са имали достатъчно историческо време за свободно развитие, защото не са имали колонии и т.н. Западноевропейците са не по-малко, а всъщност и по-големи материалисти от българите. Без материализъм капитализмът никога нямаше да се развие.
Затова не мога да разбера това пренебрежение към материалното. Друг въпрос е, че освен икономическите, в обществото трябва да се култивират и морално-етическите ценности. Капитализмът в момента се проваля не заради друго, а именно поради грубия материализъм и потребителство, обзел развитите страни особено в последните 40 години.
Впрочем ако за българите символът е сланинката, за американците например това е хамбургерът, за германците братвурстът и боквурстът, за италианците макароните и т.н. Така че по същата логика може да напишете и „Ода за хамбургерчето”, „Ода за макаронките” и т.н. При това страстта към яденето и пиенето в старите демокрации днес е преминала всякакви граници, пред нея посткомунистическите страни бледнеят. Съвременните западняци наистина съществуват, за да ядат и това добре се вижда по свинските фигури на американците например.
Както отбелязва Айрат Димиев за Америка:
„Про количество покупаемой еды я вообще промолчу. Употребление пищи, особенно публичное, тоже элемент культуры. Порой единственной целью мероприятия является именно употребление нищи. Такие названия мероприятий, как Pizza Party или Cheese and Wine Party, говорят сами за себя. Возможно, кто-то скажет, что мы в России тоже любим поесть. Все верно, но у нас еда не самоцель. Мы собираемся, чтобы пообщаться и повеселиться, причем от души. Американцы собираются, чтобы поесть…”
Между другото в софийксия дом на Иван Вазов винаги е имало сланина, суджуци и т.н., от които Вазов си е хапвал с удоволствие.
ТАКА ЧЕ Е КРАЙНО ВРЕМЕ ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ТЕЗАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ. БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-НОРМАЛЕН СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОД С ВСИЧКИТЕ МУ ДОСТОЙНСТВА И ПОРОЦИ.
Освен това българската бедност е много относително понятие. Всички знаем, че в земеделска България бедността открай време носи друг характер, отколкото в индустриализирана Западна Европа с нейния наистина безимотен пролетариат. Освен това българите може да са най-бедни в ЕС, но това не означава нещо друго, освен факта, че са най-бедни сред най-богатите а планетата, от „Златния милиард”. По-голямата част от човечеството обаче или поне 6 милиарда е далеч по-бедна от българите. Но хората обичат да се сравняват и обикновено с тези, които смятат за по-богати, вместо да се радват, че има и много, много по-зле. Това, разбира се, не значи да се примиряваш със съдбата и да нямаш амбиции.
Освен това не се подигравайте на българските запаси от сланина, боб, туршия и т.н. Те, както се казва на руски, може още много да се „пригодят” при предстоящия световен икономически колапс, с който страни като България имат шансове да се справят много по-добре от развитите, „богати” държави. Руско-американският автор Дмитрий Орлов, който със сериозни аргументи, които не бива да се отхвърлят с лека ръка като пропганда, прогнозира колапса на САЩ в недалечно бъдеще (Коллапс США будет кошмарнее распада СССР, http://www.f7x.ru/blog/mid/980) пише по този повод:
«Сельскохозяйственный сектор СССР славился своей неэффективностью. Многие жители Союза выращивали и собирали еду сами даже в достаточно благоприятные времена. В каждом городе были продовольственные склады с запасами по схеме государственного распределения. Было очень мало ресторанов, и большая часть семей готовила и принимала пищу дома. Поход в магазин требовал довольно большого труда и вынуждал таскать тяжести. Иногда он был похож на охоту – надо было выследить ускользающий кусок мяса, скрывающийся за прилавком какого-нибудь магазина. Так что, люди были хорошо подготовлены к тому, что их ждало в будущем.
В США большая часть народа покупает еду в супермаркете, в который пищу привозят издалека в дизельных грузовиках с прицепами-холодильниками. Многие вообще не ходят в магазин и просто питаются фаст-фудом. Когда они всё-таки готовят, они редко готовят с нуля. Всё это очень вредно для здоровья и влияет на размер талии нации, причём так, что влияние видно с другого конца парковки. Многие из тех, кто ковыляет от машины до машины, похоже, не готовы к будущему. Если они вдруг начнут жить как русские, они убьют свои колени.
Один важный элемент готовности к коллапсу – обеспечить такие условия, при которых, чтобы остаться с крышей над головой, не нужна действующая экономика. В СССР всё жильё принадлежало правительству, тем самым оно было доступно напрямую народу. Поскольку правительство ещё и построило всё это жилье, оно было расположено только там, где государство могло оказывать услуги общественного транспорта. После коллапса почти все смогли остаться на своём месте.
В США очень мало кто свободно владеет правом собственности на своё жилье безо всяких подводных камней, но даже им требуется доход, чтобы платить налоги на недвижимость. Людям без дохода грозит потеря крыши над головой. Когда экономика потерпит крах, мало у кого сохранится денежный доход, так что бездомных станет невероятно много. Добавим сюда зависимость от автомобилей, которой страдает большая часть пригородов, и вам обеспечена массовая миграция бездомных к центральным образованиям в виде городов.
Население США почти полностью зависит от автомобилей и полагается на рынки, контролирующие импорт нефти, переработку и распределение. Также они зависят от постоянных общественных инвестиций в строительство и ремонт дорог. Сами машины нуждаются в постоянном притоке импортируемых запасных частей, их конструкция не предусматривает очень долгого использования. Когда эти замысловато переплетённые системы перестанут функционировать, большая часть населения окажется обездвиженной.
Чтобы приструнить зло, американцам нужны деньги. Во времена экономического коллапса обычно царствует гиперинфляция, которая уничтожает сбережения. Кроме того, свирепствует безработица, которая уничтожает доход. В результате мы имеем население, которое в основе своей сидит без гроша.
В СССР мало что можно было раздобыть за деньги. К ним относились скорее как к символам, а не достатку, ими делились с друзьями. Многие вещи – среди них жильё и транспорт – были бесплатные, либо почти бесплатные.»
От разказите на стари концлагеристи знаем, че в лагерите маста, сланината и захарта (и тютюнът) са били по-ценни от златото.
Иначе да не говорим какви „деликатеси” са национални ястия в някои страни. Исландците и шведите например ядат една разлагаща се, загниваща риба (Surströmming), от която се разнася интензивна, противна смрад. За тях можем следователно да кажем, че са оцелели благодарение на развалената риба.
Шотландците пък ядат храни, до които „нормални” хора не биха се докоснали като заклани преди седмици, разлагащи се кокошки и т.н.
Публикуване на коментар