Активният фейсбук-коментатор и анализатор Добри Божилов е написал пространно разсъждение, в което дава пример от близкото ни минало, когато напереният икономист Румен Гечев, станал после икономически министър на печално известното правителство на Жан Виденов, се бил представил, по възприятието на самия Божилов, доста по-убедително от Иван Костов на някакъв предизборен дебат; после обаче се оказа, че доведената до пълен провал страна трябваше да бъде извеждана от катастрофата от същия този Костов, който се справи бляскаво с историческата си задача. Съждението на г-н Божилов завършва с едни думи, които, бидейки отнесени към днешната ситуация, са породили интересна дискусия, която всеки, при интерес, може сам да проследи; аз тук давам само най-изразителния, по моя преценка, фрагмент от нея; ето първо мъглявия, пак по моя преценка, откъс от анализирания текст, който заслужава най-голямо внимание:
Днес мнозина вярват, с право, че е немислимо Иван Костов да се мери с Бойко Борисов. Наистина, ако влязат в дебат, Костов ще бъде съкрушен. Интересен философски въпрос е какво би станало в дебат между Бойко и Поразяващата уста. Но Костов не би могъл да обясни по никакъв начин, че е по-разумен и по-рационален от Бойко. Но просто е такъв. Това е истината. И победите над Костов ни струват скъпо. На нас, не на Костов... Та всеки, който вижда в Костов "лузъра", всъщност е "лузър" сам по себе си... Аз виждам в Костов необходимия победител...
Понеже наистина туй съждение съдържа спорен, а най-малкото неясен, недобре изразен момент, написах първом следното: (ОЩЕ >>>)
5 коментара:
Добре бе, според тебе как може в една държава да има паметник на някой, който е загинал във война, борейки се СРЕЩУ нея? Това само у нас го има: никоя друга уважаваща себе си държава няма да изтърпи такова унижение! Това, че войниците са американски и паметникът е пред американското посолство, няма никакво значение!
(опс, грешка, обърках поста, извинявам се)
Костов е едно положително изключение в българския преход, защото според едно признание дори на Жан Виденов той е имал повече независимост от всички други премиери след 1989. Същевременно той безспорно е и най-компетентният. От това обаче не следва, че е имал неограничена власт. Въобще проблемът за властта е ключов за политиката и политическите науки.
Може да се каже, че дори в старите демокрации не управляват просто „правителството”, „премиерът”, „президентът” и т.н. Като философи не бива да се задоволяваме с привидности и повърхностни съждения, а да копаем много по-дълбоко. Светът и политиката са по-сложно устроени.
В действителност и в старите демокрации управлява сложна система от официални и неофициални институции, служби, групи, клубове и какво ли не още.
Комунистическата и особено посткомунистическите системи пък са още много по-непрозрачни. Характерно за посткомунизма е именно, че истинските управници стоят в сянка, а видимите политици в най-добрия случай са само част от тези управляващи елити или по-често техни марионетки. Бразилският консервативен философ Олаво ди Карвальо пише по този повод:
„За разлика от Запада, малко или почти нищо не се знае за дълбоките източници на власт в Русия, Китай и ислямския свят… Това лесно се обяснява чрез разликите в достъпа до източници на информация. Едно е да се правят проучвания в западни архиви и библиотеки, под закрилата на закона и демократичните институции… Съвсем различно нещо е да се стараеш да отгатнеш какво става зад непроницаемите стени на руско-китайските елити.
Нито КГБ, нито китайските тайни служби са позволявали някога на независими изследователи достъп до архивите си…в ислямския свят пък има езотерични хилядолетни организации с огромно влияние, …които са напълно непознати за западните журналисти и даже за академичните политически анализатори.”
А беглецът от КГБ и анализатор Анатоли Голицин отбелязва:
„Западните анализатори и наблюдатели имат склонността да се фокусират обсесивно върху поведението на отделни индивиди… в руската политика като Горбачов, Елцин, Козирев, Руцкой, Явлински, Шеварднандзе… сякаш всеки от тях е лично мотивиран кариерист, който подобно на западните политици се бори за власт и влияние. Изпуска се от внимание факта, че всички тези характери – всеки един от които тръгва от службите за сигурност, Комсомола и други контролирани структури – са свързани колаборатори, които следват обща стратегия. „Демократизмът”, който демонстрират, е преднамерен, за да прикрие това… Горбачов, Елцин, Руцкой и Хазбулатов всички са членове на този елит, който съдържа група, на която в моите меморандуми аз се позовавах като „руските стратези”… Те също така са отговорни за планирането и изпълнението на ленинистката еволюция на политическата система и за начина на нейното функциониране, включително появата и повторната поява на политически „кризи”. Елитът е висшият авторитет, на който в крайна сметка почива позицията на Елцин: той осигурява колективното ръководство, на което той е член и което освен всичко друго решава колко дълго той ще служи като президент. Елитът трябва да има на свое разположение някакви механизми, чрез които да се постигат такива решения и чрез които контролираните политически събития да се координират. Съществено за успеха на стратегията е този механизъм да е добре скрит от Запада. На мен ми липсват възможности да изследвам как той функционира. Все пак е вероятно той да действа прикрито зад някой публично известен орган. Съветът за Национална сигурност би могъл да бъде кандидат за проучване като възможна фасада за един такъв механизъм.”
Ясно е, че и в България има такива формални и неформални скрити кръгове и групи, една "невидима ръка", която в действителност управлява страната и от своя страна в крайна сметка работи под контрола и надзора на Москва.
Важно е да се разбере и друго: зад цялата привидна хаотичност на политическите процеси в Източна Европа, вкл. България, след 1989, има план и координация и те следват една повече или по-малко желязна логика. Всички правителства след 1989 изпълняваха неотклонно този план или линия – с изключение на кабинетите на Филип Димитров и особено на Иван Костов и неслучайно те бяха набързо свалени. За съжаление този план не служи на интересите на населението, а на интересите на посткомунистическите елити, които не съвпадат с тези на огромната част от хората, а са направо противоположни. Затова тези правителства, които най-много навредиха на мнозинството от българите, всъщност оказаха най-голяма услуга на посткомунистическите елити.
Това само у нас го има: никоя друга уважаваща себе си държава няма да изтърпи такова унижение! Това, че войниците са американски и паметникът е пред американското посолство, няма никакво значение!
saddly
Публикуване на коментар