Направих си труда да изгледам записа на сутрешния блок на 10-ти януари по Нова ТВ, в който министър Игнатов каза:
„Родителите са в правото си да не са съгласни [за задължителната детска градина за 4-годишните]... но... и държавата има право да поиска определени мерки за по-високо образование за своите граждани“.
За разлика от водещата, която каза "Дай Боже!", трогната от милостта държавата да иска нещо "по-високо" за "своите" граждани, аз имам различен коментар:
Гражданите не са на държавата, обратното е. Държавата няма право да иска нищо, което не са поискали гражданите, всъщност "държавата има право" е нонсенс, защото държавата има само задължения, делегирани от гражданите, които са тия с правата. Държавата има правомощия, за да изпълнява задълженията си, които са да гарантира правата на гражданите - и което тя съвсем се е отказала да прави. Тя няма право да взема решения
ВМЕСТО гражданите. (
ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие
Кратка психологическа история на съвременна България),
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
"Държавата няма право да иска нищо, което не са поискали гражданите". Това не е съвсем вярно. Гражданите например не щат да плащат данъци, но държава има право да ги събира.
Можем обаче да аргументираме, че гражданите доброволно чрез своите избраници в парламента и създадените от него закони са делегирали на държавата правото дори насилствено да събира данъци.
Между другото специално за данъците понякога си мисля, че има и друг вариант: на хората да се изплащат брутните заплати и всеки сам да решава колко от брутото ще даде на държавата като данък. Може ли обаче да функционира една такава система?
А иначе:
Роберт Нозик (1938-2002): Анархия, государство и утопия (има и български превод)
Работа современного американского политического (далеч не само политически, Нозик има приноси и в много други философски дисциплини) философа Роберта Нозика посвящена обоснованию неизбежности и справедливости существования «минимального государства». В качестве отправной точки автор рассматривает «естественное состояние» общества, в котором еще нет государства и действуют базовые этические нормы - право человека распоряжаться самим собой, присваивать никому не принадлежащие материальные объекты и добровольно обмениваться с другими людьми своим имуществом. Нозик доказывает, что государство, т.е. организация, обладающая монополией на насилие, может возникнуть из «естественного состояния» путем добровольного делегирования людьми первичных прав.
Она будет полезна специалистам в сфере политической философии, политологии, экономики, права, социологии, а также студентам и преподавателям соответствующих специальностей.
Это государство будет иметь своей функцией исключительно защиту жизни и собственности граждан от насильственных посягательств. Всякое расширение его функций (в том числе создание институтов «социального государства») будет означать нарушение базовых прав и вести к отрицательным последствиям для общества. Все необходимые общественные функции, кроме защитной, должны осуществляться на основе добровольного сотрудничества. С момента выхода в свет книга Роберта Нозика приобрела статус классической и вошла в круг обязательного чтения для всех, кто изучает политическую философию и смежные дисциплины.
Публикуване на коментар